„Правителството е упълномощило вицепремиера Симеон Дянков да започне подготовката по емитирането на държавни ценни книжа в евро на международните капиталови пазари”. Това пише в прессъобщението на Министерския съвет от началото на април 2012 г.
Новината не би трябвало да ни изненадва предвид заложената такава възможност в Закона за държавния бюджет на България за тази година. „Новите облигации ще бъдат в евро, защото България е във валутен борд и левът е вързан към еврото“, обясни финансовият министър Симеон Дянков след заседанието на Министерския съвет. „Освен това външният дълг, чийто падеж изтича през януари 2013 г., също е в евро. Облигациите ще са с 5 или 7-годишен срок”, казва още министър Дянков.
Според министъра на финансите заради конкуренцията между банките ще бъдат постигнати по-благоприятни условия за България и тя ще трябва да плати по-ниска лихва. По думите му лихвеният процент ще е по-нисък от този по глобалните облигации. По тези с падеж през януари догодина лихвата е 7.5%, а по падежиращите през 2015 г. – над 8%.
Необходимостта от емитиране на нов дълг, с който да се покрие старият с падеж догодина е повече от ясна предвид липсата на каквито и да е финансови резерви в държавната хазна. За периода на управление на ГЕРБ фискалният резерв спадна с близо 3.7 млрд. лв. и беше емитиран допълнителен дълг от 2.5 млрд. лв.
Положителен ефект от тези похарчени средства обаче няма. Даже обратното, сривът на икономиката на България надминава и най-мрачните прогнози. През изминалата седмица кабинетът официално призна провала си в прогнозите си като ревизира макрорамката за 2012 г. и очакваният БВП е понижен с цели 3 млрд. лева спрямо записаното в доклада към държавния бюджет. Вместо 81.629 млрд. лева БВП за 2012 е предвиден да бъде 78.553 млрд. лв., или с други думи ръстът е ревизиран от 2.9% на едва 1.7%.
Не е ясно дали и този ръст ще бъде изпълнен предвид спада на износа и преките чуждестранни инвестиции. За януари БНБ отчита преки инвестиции от 44.2 млн. евро при 186.1 млн. евро за януари 2011 г. Вътрешното потребление, което формира 76% от БВП, спада с 4.5% през януари и февруари на годишна база.
През февруари намалението е 6.4% – най-голямото за целия ЕС след Португалия. Спадът на индустриалното производство се ускорява, като в края на февруари 2012 г. е 5.5% при 2.1% спад за януари и 0.1% за декември 2011 г.
Дефицитът по търговското салдо отново започна да расте и износът изостава от вноса с 1.253 млрд. лв. през януари-февруари. Износът за януари и февруари е в размер на 5.687 млн. лв. – с 6.1% по-малко спрямо предишната година.
Тези факти, както и анализите на различни финансови институции потвърждават продължаването на негативните тенденции в българската икономика, започнали през декември 2011г, което по никакъв начин не кореспондира с оптимистичния тон на финансовия министър.
Би следвало да се обърне внимание и на един анализ на агенция „Ройтерс”, в който директно се казва, че „…проблемите пред правителството за постигане на икономически растеж и намаляване на безработицата на фона на бюджетни ограничения и непопулярни решения може да усложни излизането на България на международните финансови пазари”.
Освен всички данни за състоянието на икономиката на България, инвеститорите внимателно разглеждат и състоянието на региона, в който се намира дадена държава. Оттук идва и допълнителният риск при емитирането на нов дълга на България, тъй като, за да бъде привлекателна и успешна, такава емисия трябва да носи и по-добра доходност.
Балканският регион не е олицетворение на стабилност и положително развитие предвид продължаващата дългова криза в Гърция и икономическите проблеми на Румъния.
„Отражението на проблемите на Гърция в България, 30% от банките, работещи в България, са с гръцки собственици, може да направи трудно и скъпо навлизането на световните пазари въпреки предпазливата фискална политика и ниските нива на дълга”, отбелязва Ройтерс. Не на последно място моментът, в който България планира да излезе на международните пазари, съвпада и с дълговата криза в еврозоната, както и с наново навлизащия в рецесия Европейски съюз.
Всичко изброено дотук трябва да ни наведе на мисълта, че успешно пласиране на нов дълг, който вече е жизнено необходим, на международните пазари ще бъде съчетан неминуемо и с по-високи лихви по него.
Истината е, че достигнахме до това положение единствено и само заради близо тригодишната неадекватност на финансовото министерство в частност, и на правителството като цяло в управлението на публичните финанси, поредицата от странни реформи, ненавременни мерки и провал на приходната част на вече четвърти бюджет на България.
Това, на което разчита Симеон Дянков, е единствено доброто съотношение дълг/БВП, което е 15%. Даже и с емитиране на нов дълг с по-неизгодни лихви, България ще продължи да изглежда добре макроикономически.
Политиката на това правителство разчита единствено на пиара, което в краткосрочен план носи дивидент, но в дългорочен плащат гражданите.
Петър Якимов e говорител на неправителствената организация Българска легия Антимафия
