Аз съм баба на дете с увреждане. Приятелите ми го знаят. Хората с увреждания и заболявания в тази държава са си обидени от съдбата и всички видове управляващи по подразбиране. Имали са нещастието да се родят в тази страна, в която отношението е подигравка и пълен игнор на заболяването, увреждането и проблемите свързани с тях. Почти само в България можеш да видиш първосигнално създание, което обръща глава като види инвалидна количка и се кръсти и плюе в пазвата като отмине. Тази територия все още е на ниво на развитие първобитност по отношение към хората със заболявания и увреждания, а политиката към тях е подчинена на девиза „Да не дава Господ!“.
За първи път, обаче имаме „управляващ“, който до такава степен е отпуснал края на първобитното в себе си, че си позволява в общественото пространство да нарече един човек „бивш певец“, заради ограничения и увреждания, наложени от заболяване. Заболяване и състояние, към които никой не е застрахован. Нито той, нито неговите близки.
Изключете, че това е Слави, който може и да не харесвате! Аз също не съм му гласоподавател, НО такава бруталност и такъв откровен мръснишки цинизъм са непростими към когото и да е. Това е чиста реч на омразата по отношение на увреждане и заболяване. Реч на дискриминация, подигравка и брутален цинизъм, нямащ равен по дълбочината на своята изроденост. Само много болен мозък може да отвори уста и да се подиграе с ограниченията наложени от увреждане и заболяване. И да го направи брутално в общественото пространство.
Подигравката с такова нещо води до много лоша карма. Плаща се скъпо и жестоко. Понякога бавно, понякога бързо, а понякога в изкуплението са включени и следващите поколения. Да не дава Господ!
