Времето лети и светът се променя. Не се променя, обаче характера на случващото се. По времето на Нюрнбергския процес всички фашистки палачи твърдяли в един глас, че нищо не са знаели. Цял един народ е твърдял същото. Нищо, че техни съседи и приятели са били арестувани и са изчезвали безследно. Нищо, че техни роднини и познати са работили в лагерите на смъртта. Нищо, че самите те са издавали и предавали на полицията своите познати, а след това са участвали в разграбването на имуществото им.
Днес им завираш в очите какво се е случвало на тайните сбирки на техните „богове“, а те продължават да твърдят, че това не е било и му търсят оправдание. После се намира един Хитлер, който заличава света и светът трябва да започне да се гради отново. Само, че той се гради, но хората не се променят и историята се повтаря. Нещо сбъркано в човека го кара да се самоунищожава. На друго място, в други мащаби и в друго време, НО същото по характер и резултат. Вярно, че няма Дахау и Освиенцим, НО има „Осемте джуджета“, „Ларгото“, „Ало, Банов“, кюлчета, пачки, цигари, пудели и Паскал.
