Дарителството в България играе ключова роля в подпомагането на социално слаби хора, болни деца, каузи в сферата на образованието, културата, здравеопазването, опазването на исторически паметници и традиции, изграждане на религиозни сгради. Така е било, така е и така ще бъде. Днес във време, когато държавата е абдикирала напълно от своите задължения към нуждаещите се дарителството остава единствен начин за помощ, съчувствие и поддръжка.
Дарителството има дълга и славна история у нас. Напоследък обаче, масова практика е злоупотребата с доверието на дарителите. Това отчайва евентуалните дарители и силно намалява желанието им да даряват. Цели групи от хора и каузи живеят на гърба на човешката милост, съпричастие и добронамереност. Наблюдавайки това все по-малко хора имат желание да даряват. Нарушава се и страда една славна и прекрасна национална традиция започнала още от ранното Възраждане, а и преди това. Липсата на строга регулация води до злоупотреби, недеклариране на средства и неефективност на даренията и дарителството.
Основните проблеми в настоящата система на дарителството сме ги видели всички, които по един или друг начин сме се занимавали с каузи и социални дейности. В момента даренията се осъществяват основно чрез фондации, сдружения или лични банкови сметки, но няма задължителен и ефективен механизъм за отчетност пред дарителите и обществото. Това създава условия за злоупотреби, присвояване на средства или използването им за цели много далече от волята на дарителите.
Въпреки, че има разпоредби за данъчни облекчения и законови положения за деклариране на средствата от дарения, няма строг контрол върху това дали средствата действително се използват по предназначение. Масова практика е суми от дарения да не се декларират, а да влизат директно в сивата икономика, корупционни практики и криминални схеми.
Масова практика са и нерегламентираните нелегални кампании, които се организират УЖ благотворително в социалните мрежи и други платформи без какъвто и да е контрол. Липсата на законова рамка осигурява възможност всеки да може да събира средства без гаранции, че ще бъдат използвани по предназначение.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ЕДИН ЗАКОН ЗА ДАРЕНИЯТА?
Преди всичко трябва да бъде създаден публичен регистър на даренията и всички благотворителни организации и компании трябва да подлежат на задължителна регистрация и отчетност. Строга регулация на личните кампании, което означава забрана или строг контрол върху набирането на средства чрез лични банкови сметки, без посредничество на регистрирани организации. Строг данъчен контрол, който да включва ясни правила за деклариране на даренията, както от дарители, така и от получатели, с цел избягване на злоупотреби и неплащане на данъци. И не на последно място един евентуален закон за дарителството трябва да предвижда строги санкции за злоупотреби. Трябва да бъдат предвидени наказателни мерки за неправомерно и не по предназначение използване на даренията.
Към днешна дата липсата на закон за дарителството оставя благотворителността в България в правен вакуум, който позволява злоупотреби, непрозрачност и създава корупция и криминални практики в една благородна дейност. Необходима е законодателна рамка, която гарантира строга и прозрачна отчетност, както и защита на дарителите и нуждаещите се. Нужна е, за да може дарителството да бъде ефективно, честно и да помага, а не да вреди на обществения морал. В противен случай една стара и прекрасна българска традиция ще изчезне, победена от НЕморала, а имена като Евлоги и Христо Георгиеви, Иван Денкоглу, Йорданка Филаретова и още много други ще останат единствено и само в историята.
