Когато има борба за правата на някоя група от хора нещата никога не са еднозначни. Има засегнати, има възползвали се от мътното положение, има и провокатори. Най-опасни и вредни са онези от тях, които играят ролята на спасители. Уж са наши, но не съвсем, най-често и хич даже. В по-стари и по-нови времена държавата е създала т. нар. организации-буфери. На тези организации държавата плаща под формата на субсидии и най-различни други предимства, за да бъдат буферът за потушаване на народното недоволство. Съвсем преднамерено им се дава правото да бъдат единствен проводник и представител на „народните интереси“. Когато възникнат горещи ситуации държавните органи и институции привикват тези организации и започват „преговори“ и „разговори“ именно с тях. Т.е. „преговарят“ и „разговарят“ със самите себе си. По този начин резултатът от всяка битка е предрешен. НЕ МОЖЕ ДА ТИ БЪДЕ ЗАЩИТНИК ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ НЯКОЙ, НА КОЙТО ДЪРЖАВАТА ПЛАЩА И ЛИЧНО ГО Е СЪЗДАЛА. Със субсидиите тези организации са държани на каишка. Ако излязат извън предначертаната от управляващите роля ще им резнат заветната субсидийка.
За да разберете, за какво става въпрос ето Ви един пример от съвсем близки дни и събития. Спомняте ли си каква роля играха в „овчата криза“ асоциациите? С тях разговаряха, с тях се договаряха, тях пускаха по медиите. Е, тази същата роля при хората с увреждания играят национално представените сдружения на и за хората с увреждания. Девет от тях са обединени в НСХУ (Национален съвет на хората с увреждания) – Асоциация на родители на деца с нарушено зрение, Асоциация на родителите на деца с увреден слух, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения – БАЛИЗ, Национален център за социална рехабилитация, Национална асоциация на слепоглухите в България, Съюз на глухите в България, Съюз на инвалидите в България (член на Европейския форум на хората с увреждания), Съюз на слепите в България, Национален съюз на кооперациите на инвалидите. Някои от тези организации са създадени още по времето на социализма. Интересното в тях е, че са овладени и ръководени от цели поколения на едни и същи фамилии. Много десетилетия! Колко години например една и съща фамилия управлява глухите хора в България? Не е трудно да се провери. В съюза на слепите нещата стоят по същия начин. Едва ли ще повярвате, но това са феодални образувания със своите владения и крепостни селяни. Хората са държани в икономическа и всяка друга зависимост. Само на послушните се дава работа в съответните кооперации, а непослушните се дисциплинират и изнудват. Когато се касае за безпомощни и зависими хора нещата стават още по-страшни.
Като общо декларираната от тях членска маса не отговаря на истината и е силна преувеличена. Бедата е в това, че на база на тази декларирана членска маса се дават и субсидиите. И не очаквайте да си го признаят! На база на кооперациите цели поколения на едни и същи фамилии поддържаха нелош жизнен стандарт и отгледаха следващите поколения тунеядци, които да заемат местата им. В едно от тези НПО-та напоследък се носят легенди за кражби и присвояване на средства. Да крадеш от хора с увреждания е върхът на моралното уродство. От тези среди се избира и голяма част от дребното чиновничество в МТСП и местните социални служби. През 2020 г. майките на деца с увреждания от СИСТЕМАТА НИ УБИВА поискаха оставка на Адриана Стоименова, която по онова време е заместник министър на Деница Сачева и изпълнителен директор на едно от тези НПО-та. Сега вече НЕ Е след срамотиите, които излязоха за нея. Самото НПО също не се вижда вече в списъка на националнопредставените в НСХУ. По онова време беше декларирала членска маса по-голяма от тази на ГЕРБ и дейности, които за неин лош късмет никога не са били част от това НПО, а принадлежаха на роднини на хора от СИСТЕМАТА НИ УБИВА. Отнасяше се за спортна дейност за деца с увреждания. БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ, която по онова време подкрепяше майките на деца с увреждания (и до сега е така) пусна сигнал и в резултат името на тази жена вече не се чува никъде.
Единственият начин тази мимикрия, имитираща представителност и равнопоставеност да бъде прекратена е да бъдат спрени субсидиите. Не само при хората с увреждания! Под формата на грижа и помощ държавата поставя под влияние и зависимост организации предназначени да защитават нечии права. На практика създава допълнителни лостове за управлението на недоволството като цяло. Във всяка една сфера от обществения живот. Влагат се средства, които биха намерили много по-разумно и полезно приложение другаде.
