Системата на ТЕЛК (Трудово-експертните лекарски комисии) в България е обект на критики и недоволство поради най-различни причини. Един от най-критикуваните недостатъци е широката възможност и доказани практики на корупция. Периодично избухват скандали, при които отговорни лица и институции подемат широка кампания и шум в медиите, имитират УЖ антикорупционна дейност и възмущение, след което всичко замира и си остава същото. По много причини, някои от които са по-близо до политиката, отколкото до медицината и социалната сфера, липсва желание и стремеж за окончателно решение на проблемите. Това се случва, защото от една страна ТЕЛК решенията са своеобразна награда за вярност към дадена партия или политическа личност на национално или местно ниво. От друго страна те играят ролята на бухалка към „непослушните“. Не е тайна, че цели малки и по-големи населени места, както и етнически общности живеят от ТЕЛК. Не е случаен и фактът, че точно тези общности са от най-търсените и използваните при фалшификациите и манипулациите на избори. Естествено тези ТЕЛК решения в по-голямата си част са фалшиви. По този начин средствата предназначени за наистина нуждаещи се хора с увреждания и заболявания изтичат не по предназначение, а те без това са доста ограничени. Не е маловажно също така, че тези хора стават зависими и лесно манипулируеми в политически план. Най-вероятно за това всеки опит тази система да бъде подобрена и реформирана води до още по-тежки проблеми и пробиви в нея. Тя върши работа на политическата класа такава, каквато е – несъвършена, корумпирана, поставяща в зависимост най-слабите и нуждаещите се и превръщаща ги в послушни и зависими избиратели.
Пътищата за поставяне на хората с увреждания в такава зависимост са два основни. Единият е умишлено създаване на недостатъци в системата на ТЕЛК, които да отчаят хората да ги обезверят и в тяхното отчаяние и безизходица да ги направят зависими и лесно манипулируеми. Другият начин е умишлено създаване на условия за корупционни практики, които да доведат до същите резултати в съзнанието на тази социална група. Съвсем преднамерено се създават бюрократични пречки, измислят се сложни административни процедури, които удължават неимоверно издаването на решение. Това се случва точно в момент, когато хората са нуждаещи се, отчаяни и често без никакви други източници на доходи. Така се затруднява достъпът до тази услуга в момент на най-остра нужда. Всичко това е съпроводено с пълна липса на прозрачност и яснота относно критериите и процедурите за оценка. И тъй като е съпроводено от пълен субективизъм при вземането на решение логично води до широко отваряне на вратите за корупция и търговия с влияние в нейния най-лош вид. Най-лош, защото засяга хората в неравностойно положение в тежки за тях моменти. Това ги прави зависими и податливи на корупционни практики, както от тяхна лична страна, така и от страна на корупционери в съответните комисии.
Изброеното до тук плюс фактът, че десетилетия наред системата на ТЕЛК след всички опити за реформи и поправки става все по-агресивна и вредна за тези, към които е насочена, започва да говори, че тя трябва да бъде закрита, унищожена и на нейно място да дойде нещо по-съвременно и адекватно. Тази система категорично не може да бъде поправена и реформирана. Дългите години на безуспешни опити за нейното очовечаване го доказват. Тя не се подобрява, а само създава поколения корупционери, политически манипуланти възползващи се от нея и от хората с увреждания. Това продължава твърде дълго и трябва да му бъде сложен край. Единственият начин и възможност за това е замяната на ТЕЛК с индивидуалната оценка на потребностите по ICF. Тя не е нещо ново за България и към момента се прилага по Закона за личната помощ (ЗЛП). Има вече опит и практика за нейното прилагане и няма да се започва от нулата.
Идеята за замяна на ТЕЛК с индивидуалната оценка на потребностите идва от необходимостта за по-адекватно и персонализирано определяне на подкрепата към хората с увреждания. ТЕЛК оценява само медицинското състояние и определя (твърде съмнително) процентът загубена неработоспособност и нуждата от придружител. Това често не отразява реалните нужди на човека в ежедневието. Индивидуалната оценка разглежда много по-широко всички фактори, за да предложи подходяща подкрепа, НЕ ИЗОБЩО, а на конкретния човек във връзка с неговото лично ежедневие и възможности. Това дава много голяма възможност за персонализиране на помощта, която ще получи човекът с увреждане.
Едно от големите предимства на индивидуалната оценка е, че тя се фокусира върху възможностите за самостоятелно справяне с изискванията на околната среда, а не върху самото увреждане. Отчитат се ресурсите, които биха помогнали на даден човек да бъде максимално независим. ТЕЛК се съсредоточава върху степента на увреждане и невъзможност, но не взема предвид какви са възможностите да се компенсират дефицитите чрез помощни средства, лична помощ, социално подпомагане и възможностите, които дават технологиите за това (главно при рехабилитация).
Не без значение е фактът, че моделът на индивидуалната оценка е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Особено важно е , че в много страни този подход вече е въведен и това е решаващо за адаптиране на системата от политики и грижи към международните стандарти и опит.
Както вече беше отбелязано системата на ТЕЛК дава много голяма възможност и често е критикувана за злоупотреби и корупционни практики. Индивидуалната оценка за разлика от нея включва повече етапи и критерии, което намалява риска от манипулации.
Решенията на ТЕЛК не гарантират автоматичен достъп до социални услуги и подпомагане. Това включва и личната помощ. Системата за индивидуална оценка директно свързва човека с увреждане с подходящи услуги и подпомагане чрез финансова помощ или достъп до специални програми. Поне в страните, които я използват като основен фактор при социалното подпомагане е така.
При ТЕЛК процентът на увреждане остава фиксиран за определен период без значение дали състоянието на лицето се подобрява или влошава. За безсрочните ТЕЛК решения това остава фиксирано и непроменяемо за цял живот. Индивидуалната оценка позволява по-честа актуализация и адаптиране на подкрепата.
Известно е, че няма държава или система, която да е изключила на 100% корупцията и корупционните практики. Ако не се въведат строги регулации и контрол индивидуалната оценка също може да стане обект на корупция. Това не е изключено в нито една институция или система. Въпреки това, при добре организирана и подкрепена с прозрачност, външен, IT и всякакъв друг контрол, системата на индивидуалната оценка може да бъде по-ефективна и да намали корупционния натиск, присъщ на ТЕЛК. При силен и качествен контрол предимствата на индивидуалната оценка са в пъти повече от тези на ТЕЛК.
