През последните десетилетия се забелязва едно разслоение на българското общество. Докато до 1990 година донякъде всички бяха с почти еднакви възможности, преходът промени всичко. Не трябва да забравяме началото на така наречената демокрация. Когато БКП и ДС раздадоха в куфарчета едни пари на техни хора. Някои успяха да ги увеличат тези пари, други се провалиха. По онова време изчезнаха и бяха „редактирани“ досиетата в Държавна сигурност. И всичко това в името на първоначалното натрупване на капитали.
Проблемът на така наречения елит в България е, че голямата част от него са натрупали капиталът си престъпно. Чрез приватизация и реституция, които за мен са най-големите престъпления на прехода. Замислете се – депутат внася и гласува закон, с който му се връщат имоти, понякога в пъти по-големи от отчуждените. Или само срещу една декларация се възстановяват десетки декари земя. Сами си гласуваха законите, с които забогатяха. По-голям конфликт на интереси има ли?
Реституцията също беше скандална. Отчуждена барака, а се връща завод. Благодарение на реституцията се създаде една класа от рентиери /ще бъда културна и няма да ги нарека търтеи/, която не работи, а живее от наеми и е убедена, че всичко им се полага, защото заслужават. Искат безбожно високи наеми. Предприятията, които бяха в такива имоти, приключиха. Търговията също трудно издържа подобни високи наеми. В същото време имотите рядко се поддържат и дори се срутват, защото рентиерите не искат да дават пари за основни и други ремонти.
Политическата каста е друга – тя направо краде от народните пари. Защото държавният бюджет – това са парите на всички българи, на народа. Краде се безобразно. Имаше изследване преди години, че всяка година от корупция държавата губи три милиарда лева. Сега вероятно са десетократно повече. Политиците държат всичко. Те променят законите така, че да печелят те или подставени от тях лица. Обслужват интересите на тези, които им плащат. Обществените поръчки, търговете и конкурсите за имоти са хранилката за администрацията. Говори се за подкупи в размер на 40-50 % от стойността на поръчките. Сами разбирате, че след това за качествени материали и компетентни хора, пари не остават. Затова и всичко е немарливо и некачествено. Но политиците са богати. Беден политик освен Жан Виденов виждали ли сте?
Има и една класа млади хора, които работят престижни професии, обикновено в чужди фирми. Те са се капсулирали в средата си. Пазаруват в бутикови магазини, имат чистачка, почиват на Малдивите. Между тях и едни обикновени хора от село има пропаст, която не може да се премине. Няма как едните да разберат другите.
Пропастта между бедни и богати в България води до пълна апатия и почти кататония на народа ни. Богатите имат възможности, но не винаги имат морал, а често дори не разбират проблемите на бедните. За едни проблемът е да не ги проверяват на летищата и по границите и да могат безпроблемно да си инвестират в цял свят. На другите проблемът е как с 1500 лева заплата да изхранят семейство и две деца, да си платят ипотеката и кредитите, да приготвят децата за училище и да си платят и тока. Пропаст разлика. И нищо не може да обедини тези общности, всяка от които се е капсулирала в себе си.
Разделението в обществото ни е брутално. Бедни и богати. Град и село. София и провинцията. Русофили и русофоби. Консервативни срещу либерални.
Съпротивата никога не започва от бедните. А в България богатите са заети със себе си. А и не могат да си позволят съпротива. Защото са зависими – от държавата, която може да ги приключи с проверки, дори с арести. Защото могат да си загубят спокойствието и комфорта. И най-вече – защото не разбират народа си. Често общуват само в своята си среда и не разбират, че там – навън, в България, има хора, които едва оцеляват. Не разбират какви са проблемите.
Как ай ти специалистът да разбере колко е важно животновъдството, след като е виждал крава и теленце само от прозореца на джипа си. За него пържолите растат в магазина. И не са български. Той не се интересува как се бере тютюн в ранни зори, не се интересува как се оцелява с 600 лева пенсия. А ако се интересува, от неговата среда му се присмиват.
Българският народ е разединен. Точно от тази пропаст. Която става все по-голяма, докато накрая не погълне и България. А ако има революция и промяна, да припомня, че промяна става единствено с преразпределение на ресурсите и капитала.
И с избори това няма да стане….
Елена Гунчева-Гривова
