Когато пролетта разперва зелени криле, когато щъркелите се връщат, а въздухът ухае на свежо тесто, боядисани яйца и стара ракия, то значи Великден чука на вратата. И не просто като дата в календара, а като ново усещане – мирише на козунак, на ново, на дом. За нас, българите, този празник не е само ден – той е цяла седмица, дори две, в които душата се настройва на по-фини честоти.
Ние, българите, си имаме свой Великден – с багри, вярвания и традиции, които понякога се предават от баба на внуче, а понякога избухват на мегдана с люлки, песни, смях и кръшни български хора. Нека изпием съботното кафе и да се разходим из нашите български Страстна и Светла седмица! Не по канон, а по нашите си народни вярвания, традиции и обичаи.
Страстната седмица е седмица на страдание и надежда. Тя започва от понеделника преди Великден, който се нарича Велики понеделник. Велики понеделник е денят посветен на изгонването на търговците от храма. Тогава Исус отсъдил и съдбата на безплодната смоковница. Едно време бабите в Родопите казвали „Стига толкоз пране, от утре ни игла, ни ножица се пипат!“. Вярва се, че ако пипнеш нещо остро, ще прережеш късмета на семейството и къщата, а прането е на сълзи през цялата година.
Велики вторник е денят за получаване на нравствени наставления и за дарения за бедните и нищите духом. На Велики вторник Исус разказва притчата за талантите, пророкува бъдещата съдба на Йерусалим и завладяването му от римските легиони. В българските традиции Велики вторник се счита подходящ ден за разчистване на дома, а в някои краища се меси хляб, за да не липсва през годината. В Северна България домакините палят тамян и кадят къщата, за да изгонят злото и да влезе добрината.
Велика сряда е сериозна и строга. Това е денят на предателството. На този ден Юда предава Христос. В пиринския край се пали огън пред дома и в него се хвърлят билки, за да се изгони злото. В селата край Котел пък все още се пали в двора „чист“ огън с три вида дърво и без кибрит, та да се пречисти душите и прага на къщата.
На Велики четвъртък е Тайната вечеря и молитвата в Гетсиманската градина. Това е един от най-важните дни в Страстната седмица. Тогава се боядисват яйцата, като първото яйце задължително е червено за здраве и не се яде. Стои под иконата или в ъгъла на бабината кутия, като цяла година пази семейството и закриля дома. Мълчи, но присъства като закрилник.
Велики петък или Разпети петък е страшният ден, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете човешки. Според православната църква на този ден постът трябва да е най-строг – нито се яде, нито се пие, нито се работи. В храма хората минават под масата, но това не е просто ритуал. Това е поклон и символ на преминаване през гроба към Възкресение. На Разпети петък трябва да се мълчи, защото и сърцето мълчи, а най-силно вярващите не хапват и не пият нищо в знак на състрадание към мъките Христови.
На Велика събота се отбелязва престоят на Исус Христос в гроба и свързаното с него Съшествие в ада. В нашите старопланински села съботата е за раздаване. Козунаци, яйца, малки хлебчета с кръст отгоре се носят на съседи, на самотници, на стари хора „за да не празнуват сами“. В странжданско се пекат тъй наречените „кукли“ – тестени фигурки, които се подаряват на децата.
Неделя – Великден – Христос воскресе! Воистину Воскресе! Това е денят, в който всички празнуваме Въскресението на Сина божи. В ранно утро камбаните в селата започват да бият. Сутринта хората се събират в църквата, палят свещ, поздравяват се, чукат се с яйцата. Според народните вярвания най-здравото яйце е „борецът“ и носи късмет на притежателя си. В някои добруджански села след великденската служба младите се надпреварват с коне и правят кушия за здраве и сила. В Шоплука рано сутринта на Великден момите изнасят червеното яйце и го търкалят по полето за да „върви берекетът“. В Розовата долина вечерта се правят люлки вързани на дървета. Вярва се, че който се люлее ще бъде здрав цяла година. По Черноморието има традиция млади момичета да пускат по реката великденски венци от цветя и боядисани черупки за любов и сбъдване на желания.
След Великден започва Светлата седмица. В нея не се пости, а всеки ден се счита за благословен. В Северозападна България например в Светлата седмица се ходи на гробища и се носят козунаци и яйца на покойниците, за да не са сами в празника. В Родопите е прието младите семейства да ходят на гости на кръстниците си. Нарича се „къпане“ и се носят подаръци и яйца, а кръстниците дават благословия. В равна Тракия обичаят включва весели трапези, за да върви годината на хубаво и на веселие. Светлата седмица се счита време за прошка, за гости и за онова усещане, че светът се е измил и подредил наново.
Чашата Ви с кафе в събота сигурно вече е наполовина. Със сигурност вече сте разбрали, че българският Великден не е просто празник. Той е спомен за бабините ръце, за червените яйца, за усмивки на съседи и приятели и за тихото „Христос Воскресе“ казано не по навик и задължение, а от сърце.
В тези наши обичаи е събрана цялата мъдрост и доброта на отминали времена и спомени. Те не са страници от прашна книга – те са живи. Живи са в домовете ни, в децата, които учим да боядисват яйца, да месят козунаци, да изпълняват стари обичаи и в трапезата, на която винаги има място за още един. Нека си пожелаем в тези светли дни да носим себи си този уют не само в празничните дни, а и в обикновените делници. Да запазим човешката топлина на старите времена и тя да оцелее в тежки периоди и тревоги! Да устои на забравата и неумолимият ход на времето!
ГРИГОР ЗДРАВКОВ
