Характерно за българския народ в момента е, че няма идея, около която да се обедини. Дори обратното – народът сам търси поводи да се разединява и да се мрази помежду си. Докато сме заети да се караме за партии, за отделни каузи, за това какво казал този или онзи политик и да вярваме, че чрез избори нещо ще се промени в България, затъваме все повече в геополитическо невежество до степен да не можем да реагираме на все по-опасният свят, който ни заобикаля.
Хора, които бяха вторачени в едни пари, продадоха българските национални интереси. Някои дори може да са си мислили, че правят нещо добро, защото характерното за прехода е, че във властта се промотираха и насърчаваха хора, които не блестят с някакъв ум и които не могат да правят анализи и да виждат причинно-следствените връзки в случващото се.
Дори сега малцина са тези, които виждат цялостната картина. И разбира се, не са в политиката. В политиката тези, които са в момента, с едно-две изключения, не осъзнават какво се случва по света, а се интересуват само от дребните си щения, разпри и алчност. Борят се против въвеждането на еврото, но не се борят да напуснем ЕС, което е по-логично и отпадането на еврото е естествена последица от това напускане. Защо тези, които се борят срещу еврото, не предлагат да излезем от ЕС? Както и от НАТО? Видно е, че това са съюзи, които допринесоха в значителна степен за катастрофата в България.
Алчността толкова заслепи политиците на прехода, че те се превърнаха в национални предатели. Продадоха всички работещи български предприятия за жълти стотинки. Реституираха си сами огромни имоти и сега печелят от наеми. Разкостиха селското стопанство и сега българските плодородни земи се изкупуват от чужденци – основно от две нации.
В момента от политиците никой не разбира геополитическата ситуация и мястото на България в нея. Малцина схващат за какво става дума изобщо. Всичко е на парче – борим се с Борисов, борим се с Пеевски, борим се с Кирил Петков, борим се за лева, борим се за децата и т.н.. А всъщност се изпуска основното – липсата на почтени и независими от външни фактори и алчност политици във властта. Които да могат да предприемат адекватни действия, а не да са марионетки на чужди държави. Да напомня – кадрите решават всичко. Ако сте в кораб, който пътува в бурно море, по време на ураган, какъв искате да е капитанът и екипажа?!
Народът усеща накъде отиваме. Към пропастта. Бъдещето си тръгва от България с децата ни. Тук оставаме онези, които скачаха за демокрация, за свобода, за правата на хората. Осъзнаващи, че сами подадохме веригите, в които ни оковаха. И започва деградация. Която се вижда наоколо.
Пътувате ли често из България? Запустели села. Без хора. Особено по Северозапада, Странджа, Родопите. Цели десетки километри, без да се види светлинка. В малките градчета и селца тук-таме по някоя светлинка, която показва, че това е дом, че там има жива душа.
Виждате ли младите? Тези, чупещи пътен знак и нагло отговарящи на хората, които им правят забележка. Виждате ли онези садисти с животните? Виждате ли как по селата за по десет лева се пребиват до смърт старци от любимият електорат на политиците.
Умираме, защото нямаме надежда. Защото няма млади хора, които да искат нещо и да имат виждане за бъдещето. На България, не своето. Защото във времена на опасност, народът трябва да постави на първо място България! И народа. Едва след това себе си.
Ако не поставим България на първо място – преди колите, преди айфоните, преди парите, преди имотите, преди личната кариера, никой няма да оцелее. Поне никой, който се нарича българин. Или заедно оцеляваме, или поединично умираме. Вече е време за избор!
Елена Гунчева-Гривова
