В последните години в България се очертава тревожна и в същото време парадоксална тенденция – лица от криминалния контингент и не особено чисто минало и настояще започват да се ориентират към зоозащитата и други благородни каузи. Шокиращото в случая е, че стремежът им е не толкова към ролята на дарители и доброволци (или поне не само), а като водачи, организатори, „герои“ и дори обществено признати защитници на животните. На пръв поглед – достойно дело. При по-внимателно вглеждане – перфектна фасада.
Какво се крие зад този нов порив на състрадание към кучета и котки? Кой има интерес да се скрие зад благородна кауза и защо обществото трябва да бъде нащрек? Кога една много общественоприемлива кауза става прикритие?
Зоозащитата е сред малкото обществени дейности, които вдъхват безрезервно доверие – грижа, състрадание, помощ към беззащитните. Именно това я прави идеално място за „изпиране на репутация“. Хора с тежко криминално минало или с настояща активна роля в подземния свят започват да се появяват като „спасители на животни“. Присъстват в медии, дават интервюта, събират дарения. В публичното пространство те вече не са част от проблема – те са част от решението. Получателите на средства от тях в повечето случаи не осъзнават в какво се забъркват и започват масова възхвала и изграждане на ореоли, които да скрият тъмно минало и настояще. Това всъщност е основната цел!
Истината, обаче е доста различна от маската и привидностите. Всичко това всъщност най-често е пране на пари (не задължително свои) чрез дарителски кампании и липса на официално регистрирани отчети. Дарения, кампании, събиране на средства – всички тези неща преминават през сметки, които могат да се ползват за легализиране на незаконни приходи. Създаването на фондации и НПО-та е сравнително лесно и не подлежи на реален контрол.
Търговия с животни и търсене на стока за кучешките боеве под маската на осиновяване и грижа. Това е една част от зоозадкулисието. Нали не сте забравили, че освен от кучета-бойци, кучешките боеве се нуждаят от примамки, а така също и от кучета върху които бойците да тренират? Тяхната роля и предназначение е единствено да умрат в жестоки мъки. Не на последно място значение има контролът върху територии. От случаи регистрирани в някои европейски и неевропейски страни става ясно, че определени животински обекти са буквално база за паралелна дейност. В случая терминът „животински обект“ е условен и по-скоро маркира място за събиране на кучета и котки, без значение на законност или притежател.
И накрая не без значение е „шантажът към обществото и институциите“. Никой не иска да бъде обвинен, че удря по „хората с големи сърца“. Не по-малко страшен е и друг факт. В световната криминална практика има регистрирани случаи (и то не един), когато животни се използват за транспортни носители на наркотици, предмети и дори SIM карти. Това са тъй наречените „мулета“. Публикации на „Дойче веле“ разказват за намерени масови гробове на кучета. Предполага се, че това е резултат именно от такава дейност. За България също съществуват съмнения, както и за политически и институционален чадър върху тези дейности.
Животните, особено бездомните са повод за достъп до общински и държавни средства, приюти, дарителски платформи, храна лекарства и дори апетитни терени. В момента в общественото пространство и от определени политически кръгове се носят съмнения, че тъкмо такъв е случаят с общинската ветеринарна клиника във Връбница-София, чиито терен някой е харесал за нещо. Бъдещето ще покаже основателността на тези твърдения. Всичко тези материални активи могат да се използват, както за лична облага, така и като терен за други дейности – включително укритие, складиране, транспорт (който не буди съмнения) и накрая, но не на последно място – разпространение на незаконни вещества.
Зоозащитните общности са много активни в социалните мрежи. Те привличат млади хора, доброволци и дарители. Това е възможност за влияние и вербуване, дори за търговия – включително на наркотици или услуги „под масата“, както и подходящи обекти за прибиране на такса „Спокойствие“.
Кои са новите „спасители“? Някои криминални фигури вероятно имат реална привързаност към животните и това е безспорно, както е безспорно, че са криминални. В техния свят, обаче контролът и доминацията са важни и основни. Животното се възприема като обект на власт и обект за избиване на комплекси за малоценност. Появяват се на кошмарни места, събират дарения и хора, които плачат под сърцераздирателни драматични публикации Близко до тях или заедно с тях са лица с обществено известни връзки с множество незаконни и престъпни дейности. Те публикуват трогателни снимки с котета и кучета. Фейсбук страници с многобройни последователи се използват за влияние, натиск и манипулация.
Всичко това се случва поради липсата на контрол и държавна отговорност. Основният проблем е, че никой не обръща внимание и не проверява дейността на такива хора. Всеки може да се снима с три кучета и да започне да събира дарения за тях по най-различни преки и непреки начини. Няма централен регистър, няма контрол от страна на БАБХ, МВР или прокуратура върху произхода на средства и реалното състояние на животните. Това създава златна възможност за легитимация на престъпния свят, чрез кауза, която по дефиниция е неприкосновена. Когато престъпно лице започне да се занимава с животни, обществото е склонно да го гледа с други очи – то си казва „гледа кучета, спасява, грижи се, има сърце“. Това е форма на „обществено изпиране“ на репутация. Дори някои медии подхващат такива образи и ги представят в положителна светлина, без да подозират (или умишлено премълчават) миналото на тези хора. Доста често това обслужва интересите на някоя политическа сили в усилията и да компенсира отлива на избиратели и така политически и криминални интереси прекрасно се допълват.
Отдавна е време да бъде сложен край на романтичните илюзии и да бъдат отворени очите на наивните и заслепените. Истинската грижа за животните не може да бъде оставена в ръцете на „хора“, които с една ръка галят куче, а с друга държат нишките на незаконни схеми.
Друг изключително обезпокоителен факт е използването на зоозащитата като стъпало към политическа легитимност и власт. Когато човек с тъмно минало иска да се преоблече в нова идентичност, той има нужда от три ключови неща:
1. Състрадателна кауза – тя трябва да го представи в нова „хуманна“ светлина. Тук „спасяването“ на животни е идеален избор, но каузата може да бъда и друга.
2. Публично присъствие, чрез социални мрежи, кампании и медийни участия.
3. Близост до политици, които да му дадат легитимност. Това може да стане и само чрез една обща снимка, обща инициатива или споменаване в интервю.
Политическите среди не са наивни, но доста често са удобни. Те виждат, но не реагират, а често, дори помагат за такава легитимация. Защо? Не е трудно за досещане. Те самите се възползват от яхването на такива каузи, особено когато са със залязващи функции и авторитет. Получават съюзник с влияние пред определена група от хора. Всеки едни човек от тази група е потенциален гласоподавател. Ако пък се обадят ще изглежда, че удрят по зоозащитата и това ще отнеме потенциални избиратели. Други политически сили знаят и виждат какво става, но това не е тяхната кауза, не ги засяга и не искат да губят гласове. А това вече не е само морален, но и обществено-политически проблем.
