В отговор на нарастващото обществено внимание и недоволство на 31 март 2025 г. в България започна да функционира Национална информационна система за превенция и защита от педофилия. Тя включва регистър на осъдените за сексуални престъпления срещу деца. Тази система се поддържа от МВР в сътрудничество с министерство на правосъдието и цели да осигури по-ефективна защита на децата. Информацията в регистъра ще се използва само за превенция и защита на деца от сексуални престъпления. Спорен в общественото пространство остана фактът, че достъпът до нея ще бъде ограничен само до компетентните органи и институции. В САЩ благодарение на „Закона на Меган“ (Megan’s Law), информацията за регистрираните сексуални престъпници е публично достъпна. Гражданите могат да проверяват онлайн базите данни, за да установят дали в тяхната общност има регистрирани нарушители. Тази прозрачност има за цел да повиши осведомеността и да подпомогне защитата на децата и уязвимите групи. Точно това се искаше и за България от родители, граждански организации и инициативи. За съжаление това не можа да се случи и в общественото пространство остана да тежи и витае съмнението, че това се прави с цел да бъдат скрити и защитени много обществено и политически известни личности, срещу които съществуват определени съмнения за упражняване на педофилия.
Регистри на сексуалните престъпници съществуват в множество държави по света. Основната разлика помежду им е точно в степента на публичен достъп до тях. Тя варира значително в зависимост от местните закони и политики. За САЩ вече казахме, но нека да видим и други държави.
В КАНАДА Националният регистър на сексуалните престъпници (NSOP) се поддържа от Кралската канадска конна полиция (RCMP). Достъпът до този регистър е ограничен само до правоприлагащи органи. Обществеността няма пряк достъп до информацията. Това е предмет на дебат, като някои граждани и организации призовават за по-голяма прозрачност чрез петиции за публичен достъп.
Във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ съществува регистър на сексуалните престъпници, но той не е достъпен за обществеността. Полицията може да разкрива информация на трети страни, само когато това е необходимо за защита на деца или уязвими лица. Правителството се опасява, че пълен публичен достъп може да доведе до враждебни действия срещу нарушителите и да ги подтикне да се укрият, което би затруднило наблюдението им.
За АВСТРАЛИЯ подходът варира между различните щати. Например в Куинсланд се планира създаване на публичен регистър през 2025 г., известен като „Законът на Даниел“. Той ще позволи на гражданите да имат достъп до информация и снимки на осъдени лица, които са нарушили условията на регистрация и наблюдение.
НИГЕРИЯ стартира Национална база с данни на сексуални престъпници през 2019 г. (шест години преди България). Тя съдържа информация за осъдени лица и е достъпна за обществеността, с цел да се подпомогне предотвратяването на сексуални престъпления и да се улесни проверката на предисторията на потенциални нови служители или партньори.
ЮЖНА АФРИКА поддържа Национален регистър на сексуалните престъпници, който съдържа данни за лица, осъдени за сексуални престъпления срещу деца или хора с увреждания. Последното е много логично, защото хората с увреждания в повечето случаи са беззащитни срещу сексуални посегателства. Регистърът в Южна Африка не е публично достъпен. Достъпът е ограничен до определени организации и лица, които работят с уязвимите групи.
Всички тези примери илюстрират разнообразието от подходи към регистрите на сексуалните престъпници в различните краища на света. Темата за тези регистри изправя всяко общество пред фундаменталния въпрос: на коя страна ще застане? На страната на превенцията и защитата на децата, или на страната на бюрократичния комфорт и лъжливо разбраната толерантност към насилниците? Световният опит показва, че когато достъпът до информация е възможен – било чрез публични регистри, било чрез информирани общности, случаите на рецидив намаляват, а доверието в институциите се повишава. Време е и България да се отърси от страха да не наруши нечии права, когато става дума за хора, отнели правото на дете да изживее спокойно и невинно детство. Всяко забавяне в тази насока е мълчаливо съучастие. А когато говорим за насилие над деца, мълчанието и прикриването също са престъпление.
