За да напиша по-долните редове ми трябваше цял един месец ровене в стари публикации, парламенти и избори. Все пак минаха 35 години от 1989 г. насам. Колкото и да помниш, колкото и да е силна паметта, годините не са малко, събитията и фактите също. Някои от тях, дори Интернет не е запомнил. Трябваше да се срещна на „по кафе“ със стари приятели, с които стъпихме по площади и протести още веднага след 1989 г. Да си спомним и за тези, които вече ги няма. И НЕ! Нямам нищо общо със СДС (слава богу!) И не съм викала „Който не скача е червен“. Бях от другата страна на барикадата. И дори след 35 години мисля, че тогава застанах на правилното място. Това до тук беше нещо като въведение. Сега по същество!
Причината да си направя този труд и ровене в отминали събития беше чисто любопитство. Исках да разбера колко партии и политици изгряха на политическия небосклон, поразвяваха се там и сега никой вече не ги помни. А, ако се сети често е с насмешка или напъване на мозъчните гънки „Ох, боже! Тоя пък кой беше?“. И след много четене, ровене и консултации с приятели от онези години спретнах тази късичка статистика. Нищо чудно и да сме пропуснали някой, че кандидати за държавната трапеза и власт колкото щеш. Възможностите и капацитетът вече са друга работа. И тая друга работа годините я провериха, подпечатаха и духнаха под опашките на случайниците. И няма да са последните. Ето ги и не по хронологичен ред, а както сме се сетили:
Национално движение Симеон Втори (НДСВ) – Създадено от Симеон Сакскобургготски (последния да затвори вратата!) през 2001 г. Партията печели изборите същата година и управлява до 2009 г. След това губи подкрепа и „Сбогом Гринго!“.
Съюз на демократичните сили (СДС) – Една от водещите партии в началото на прехода. Управлява през 90-те години, но с времето славата и силата изветряха и ако не е ГЕРБ непрекъснато да ги реанимира коалиционно уста в уста отдавна вече никой да не ги помни.
АТАКА – националистическа партия, основана през 2005 г. от Волен Сидеров. Участва в няколко парламента, включително и като част от управляващи коалиции. След това стабилно се настани в зоната на здрача и достигна до положение, дори да не проверява какви отрепки и герои от криминалните хроники на Гугъл слага в листите си по липса на нещо по-качествено.
Партия „Ред, законност и справедливост“(РЗС) – Яне Янев – влиза в НС през 2009 г. с шумна антикорупционна и морализаторска риторика. Силен медиен образ на лидера, почти пълна липса на експертиза в редиците. Скандали, необосновани твърдения, политически театър, говорене без съдържание. Губи доверие и на следващите избори се изпарява от политическата сцена като утринна роса (но не толкова чиста). Почти нямам спомен за тях.
Партия „България без цензура“-Николай Бареков – медиен балон, бърз възход с популизъм и скандали. Голяма шумотевица, но вътре аматьори. След едни избори политически труп, приключване и остава като бележка под линия в учебника по история на България.
Реформаторски блок – коалиция от дясноцентристки партии, създадена през 2013 г. Участва в парламента и дори в управлението, но впоследствие се разпада и под формата на газово агрегатно състояние се възнася към политическия рай (или ад).
Обединени патриоти – коалиция между ВМРО, НФСБ и АТАКА, която участва в управлението между 2017 и 2021 година. След разпадането на коалицията, отделните партии не успяват да преминат заветния изборен праг и изчезват в гъстите мъгли по тъмните ъгли на политическия живот. Остават само клюките как единият лидер сутрин е поздравяван в подчиненото си министерство с „Наздраве, господин министре!“, а другия майките на деца с увреждания от СИСТЕМАТА НИ УБИВА го изваждат от политиката с шут отзад и начална скорост към родния град. Да Ви шушна, че в последното действие с гордост взех лично и активно участие. Това ще ми остане – да знам, че заедно с други щуретини като мен съм сритала отзад цял вицепремиер и съм го изпратила у дома. Тъй, де! Така се получава, когато първо говориш после мислиш.
ВОЛЯ – партия основана от Веселин Марешки през 2017 г. Прелитайки от клон на клон и от цвят на цвят неусетно и за себе си излита от политическите хоризонти и никога повече не се завръща. Повече се помни с това, че Марешки е изплющял як шамар на един политически лидер от сегашния парламент.
Глас народен – една от тези, за които попитах „Ох, боже! Тоя пък кой беше?“. Но все пак някакъв бегъл спомен просветна! Ровнах из чичко Гугъл и той ми каза, че е партия основана от музиканта Светльо Витков и влиза в парламента 2013 г. На следващите избори оттича в канала и никой повече ни я чува, ни я вижда.
ЛИДЕР – за това чудо на политическата природа, даже и бегъл спомен не ми е останал. Излиза, че е партия свързана с бизнесмена Христо Ковачки и участва в парламента през 2009 г. След това не може да се включи, даже като третостепенно лице в романа „Следите остават“, защото следа няма.
В по-ново време на хоризонта се мержелеят спомените и за „Български възход“ на Стефан Янев, дето всички си мислеха, че е партия на президента Радев, а клюките говорят, че по това време двамата, дори не си говорят. Ама, електоратя, юруш на маслините… А Вие, ако се сетите за още някой балон може да подсетите. Че то един и два ли бяха! Нищо чудно да сме пропуснали някой.
В повечето случаи всички тези въздушни течения се появяват на вълната на патриотични, антиелитарни и много често антисистемни напъни. Това често води до експлозивен, но краткотраен политически живот. Тридесет и пет години го гледам този политически спектакъл от самоНАдейци и артисти от миманса. Някой ще си каже „Таз пък! Кога се извъди и тя политически анализатор?“ Чак пък анализатор! Много силно казано, но за някои неща просто трябва да си умен и да си бил зрител от първите редове. Понякога, дори от сцената. Това вече е предимство.
По-голяма част от гореизброените политически статисти нямаха, дори програма и идея за конкретни политики. Не знаеха или слабо разбираха от икономика, социална политика, здравеопазване и образование. По принцип такава липса на компетентни кадри блокира възможността за съюзи и подкрепа от сериозни политически субекти. В политиката обаче, изолацията е равна на самоунищожение. Липсата на трайни партньори направо маргинализира впечатлението и реалностите като цяло. За какво да говориш с тях? Да те гледат с широко отворени очи и разбиране, колкото грудка току що изваден алабаш? Липсата на политическа и парламентарна култура се възприемат като фарс от околните себеподобни и широките гласоподавателски маси – отсъствия, непознаване на правилника, неясна риторика, пълно липса на идея защо са там. Като нищо тръгват и вицове. Част от тях ги помня. Това подронва имиджа пред сериозна публика и по-консервативни избиратели, които имат ясна представа какво искат от избраниците си и защо са ги подкрепили. И на следващите избори „Адиос мучачос!“
Пред очите ми минаха всички тези еднодневки. Подкрепата, която получиха в началото беше емоционална и част от някакво предишно разочарование на избирателите. В такъв момент те дадоха своя протестен вот и търсеха нещо ново и различно. Без реални действия и видима експертиза такава подкрепа много бързо се изпарява. За най-голямо съжаление влизането на неподготвени хора в Народното събрание не е рядкост. Отпадналият планктон го доказва. Да влезеш воден не от конкретни идеи и политическа насоченост, а от амбиции, емоции или случайно стечение на обстоятелствата е временно явление. Липсата на грамотна визия, съответна политическа култура и знания в крайна сметка довеждат до „Вуте се сбогува с колектива“. Арогантната посредственост само временно може да бъде преимущество и то пред първосигнални избиратели. След това писва и някой остава само в историята и във вицовете. След година, две дори спомените избледняват и идва време на „Ох, боже! Тоя пък кой беше?“
Българският парламент си мисля аз не е училище, в което тепърва някой трябва да разбира за какво е там и какво ще прави. Срещу немалка заплата от държавния бюджет при това! Обучението и опитът би трябвало да са налице преди това. В една парламентарна република като България това е най-високото място в социалната и политическа йерархия. Да изпратиш там невежи неподготвени е все едно да качиш неопитен шофьор в автобус пълен с пътници. Не се пита дали ще катастрофира. Пита се само КОГА и колко хора ще се изтрепят.
ВАЛЕНТИНА МИЛОВА
