В историята на човечеството образът на „Спасителя“ се появява винаги в моменти на сътресение. Той е човекът, който УЖ идва, за да изведе народа от криза, да върне надеждата и да подреди хаоса. Понякога това са личности с изключителни способности и визия, но далеч по-често „спасителят“ е продукт на внимателно режисиран спектакъл.
Всичко започва с контекст — или по-точно с криза. Без усещането, че идва края, няма нужда от герои. Историята познава както истински катастрофи, при които лидерът е имал реални качества, така и изкуствено организирани „бури в чаша вода“, целящи да създадат почва за възхода на конкретна фигура. В тези моменти обществото е уязвимо, страхът нараства, а нуждата от символ на стабилност прави публиката податлива на внушения.
Следващата стъпка е митологизирането на личността и нейните „достижения“. Тук фактите бързо отстъпват място на легендите и внушенията. Една дребна случка може да бъде разказвана като подвиг, а една неважна идея — като гениално прозрение. Колкото повече твърдението се повтаря, толкова по-малко някой ще се запита дали е истина.
Харизмата, която често изглежда естествена, в повечето случаи е резултат от внимателно планирана сценична работа. Облеклото, жестовете, паузите в речта, дори вратовръзката — всичко се репетира. Медиите помпат ефекта, като подбират и излъчват кадри, които подсилват посланието: „Ето човека, който ще ни спаси!“.
Дотук всичко звучи като учебник по политическа психология. Но нека сега оставим теорията настрана и погледнем „полевия наръчник“ за правене на спасител, така както биха го ползвали истинските майстори на занаята.
- Ако има криза – ЧУДЕСНО! Ако няма – СЪЗДАЙТЕ Я!
Истинска, полуистинска или напълно измислена — важното е хората да повярват, че без нов лидер утрешният ден е обречен. - Изберете подходящ човек! И под „подходящ“ изобщо не е задължителнто да се разбира умен и стойностен. По-важно е да е лесен за режисиране и да може успешно да играе ролята на жертва на „лошите“.
- Превърнете дреболиите и нормалните неща в героичен епос. Бутнал противоречив политик. Случайно или нарочно действие, но това вече е „борба с мафията“.
- Ако има харизма е шестица от тотото. Ако няма – инжектирайте я! Прическа, костюм, мимика…Нищо, че често стоят като на свинче звънче и видимо не са на място. И задължително клакьори и влюбени лелки от всички възрасти.
- Медии и публика – повтаряйте едно и също и гледайте да звучи убедително! Най-добре да няма конкретика. Общите фрази не изискват много ум, интелект и знания. Там няма как да сгрешиш, освен ако не попаднеш на знаещи и можещи. В общия случай ще впечатлиш тълпата.
- По възможност поставете „Спасителя“ сред народа! Дори и да се отвращава от него! Снимка с работно облекло, деца, баби, пътуване в градския транспорт…Колкото по-близо до клишето, толкова по-истинско ще изглежда. Само го инструктирайте да не са държи като на сцена! Аплодисменти няма да има. Целта е емоционална манипулация и създаване на чувство за близост и еднаквост с избирателите.
И ето — готов е поредният „Спасител“. Докато вярата в него държи, сцената е негова. А когато завесата падне, сценаристите вече подготвят следващия. Историята никога не остава без главен герой — просто сменя актьорите.
Примерите в световната история не са малко – Луи-Наполеон Бонапарт (не онзи НАПОЛЕОН, а неговия племенник), Бенито Мусолини, Хуан Перон, Фердинанд Маркос, Франсиско Франко, Аугусто Пиночет, Адолф Хитлер. Общото между всички тях е, че се появяват по време на криза, опитват се да изградят от себе си митологични образи, получават медийна подкрепа, концентрират властта и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО завършват с огромно разочарование и катастрофа за държавата си. Катастрофи, които засягат и се отразяват на няколко поколения след това.
Адолф Хитлер е типичният пример като по учебник, НО…Бедата е във необходимостта на всеки Хитлер, да има и по един Гьобелс. За съжаление към днешна дата в България това е доста голям проблем. Днес на тези вълшебници им казват пиари (PR). Авторитетните и ефективните пиари са единици и много придирчиво си подбират клиентите. Именно за това за самодейците, задължителният катастрофален край идва много по-бързо от очакваното и планираното. Хитлер е може би най-драстичният пример за „уж спасител“, защото успява да убеди милиони, че води нацията към възход, докато всъщност я води към унищожение. Той комбинира всички елементи — криза, мит, харизма, медийна машина и емоционална манипулация. Неговият пример е типичен. За умните и предвидливите той би трябвало да бъде предупреждение, червена светлинка, която трябва да мига непрекъснато.
В крайна сметка историята показва, че „спасителите“ рядко са истинските носители на промяната, за която говорят и която имитират. Много по-често те са внимателно изграден образ, създаден в подходящ момент на криза и поддържан чрез митове, емоции и медийна машина. Хората, заслепени от надеждата за чудо, често забравят да зададат простия въпрос: „А този човек наистина ли може да ни поведе, или просто играе ролята, която някой друг е написал?“ И когато завесата падне, урокът винаги е един и същ – спасението рядко идва в лицето на един човек, а много по-често в зрелостта и трезвия разум на всички ни.
