Когато приятел или близък започне да се държи като лоша имитация на самия себе си, това не е просто несигурно впечатление. Често това е резултата от систематично и много умно психическо въздействие. Не една и две могат да бъдат причините, като най-често това са външни влияния върху психиката и личността. Организации като сциентологията са усавършенствали техниките за преструктуриране на човешкото мислене и съзнание в продължение на десетилетия. И не само сциентологията в интерс на истината! В случая обаче, темата е конкретна.
В основата на всичко това стои едно правило: контролът започва с езика. Сциентологията създава свой собствен затворен езиков свят. Думи като „реактивен ум“, „енграма“, „тетан“ или „клир“ не са невинни термини. Те са ключалки и не е задължително да бъдат точно те. Всяко дума при подходяща употреба може да стане ключалка. Целта им е да заменят сложността на човешкия опит с прости, лесно повтарящи се формулировки. Когато човек започне да мисли само с тях, той вече не анализира реалността, а я свива до рамките на дадена докрина и нейното внушаване. Това е първата стъпка към интелектуалната парализа – мозъкът спира да работи и започва само да възпроизвежда. За човек, който започне да разбира тези методи никак не е трудно и да открие думите и понятията-ключалки. Повтарящи се, внушавани агресивно, наглед дори глупави и не особено нормални, те започват незабелязано да променят съзнанието и възприятията.
Следващата стъпка е изолацията, но не физическа, а емоционална и информационна. На последователите се внушава, че всички източници извън групата – медии, наука, журналисти, дори семейство и приятели са враждебни, замърсени или контролирани. Така човек сам се затваря в една изолирана среда, където единствената реалност е тази, която групата му предлага. Това е класическият механизъм на контрол, защото лишава жертвата от всякакви външни точки на опора, с които да провери собствените си изводи и убеждения. Тъкмо заради това такива обекти създават собствена гъста мрежа от медии, групи, страници, клубове, видеолекции, видеоматериали, с които да заменят външните такива и да прекъснат духовната връзка с външния свят.
Най-мощното оръжие е манипулацията на надеждата и страха. Сциентологията предлага на човека да осъществи най-голямата си мечта – абсолютна яснота, контрол и духовно освобождаване. Тази мечта, обаче винаги е условна. Тя е достъпна само ако се следва стъпка по стъпка, курс по курс, обучение по обучение…и разбира се отделят необходимите средства за това. Едновременно се насажда и дълбок страх, че ако се отклони от пътя ще загуби всичко постигнато до този момент и ще се провали за целия си живот до края. Тази комбинация от несбъднати обещания и всеобхващащ страх създава перфектен психологически капан. Човек не може да спре, защото вече е инвестирал твърде много – пари, време, вяра, надежди и голяма част от себе си и своята идентичност.
Вредата за конкретния човек е огромна и многослойна. На личностно ниво той губи достъпът до собствената си автентичност. Неговите решения вече не са негови, а на групата. Емоциите му не са негови, а това което трябва да изпитва е според доктрината, целите и нуждите на най-високо стоящите в йерархията на тази група. Това води до дълбока и неосъзната вътрешна празнота и отчуждение маскирани с показен ентусиазъм и преданост “към идеята“.
Финансово много семейства са разорени от огромните суми, които се изискват за доказване на вярност и принадлежност. Социално човекът се изолира от всички и всичко извън групата, което унищожава поддържащата му среда и го прави по-зависим от организацията.
Най-трагичното е, че това не е насилие с физическа сила. То е насилие с думи, надежди, страхове и внушения. Човекът е убеден, че сам взема решения. Не осъзнава, че мислите и желанията му вече са продиктувани отвън. Това, което виждаме като „зомбиране“ е всъщност резултатът от методично разпадане на волята и критичното мислене, заменени с безропотно покорност и подчинение.
Разбиването на този модел изисква не конфронтация, а възстановяване на доверието и връзката с тези хора. Напомняне, че имат избор, независимо от това, в което са ги убедили. И най-вече в показването, че истинската духовност и смислена борба не се постигат чрез отказ от собствената същност и свобода на мисълта. Трудно, много трудно е това и ще изисква няколко години на излекуване. Възстановяването на идентичността и свободната воля след такова въздействие са труден и дълъг процес. При положение, че някой е бил подложен на въвеждане в паралелна реалност, специално създаден жаргон (свини, прасета, цар, величие, имена на атракциони и много, много други), неусетно и невидимо прекъсване на връзката с реалния свят, експлоатация на най-дълбоките ни страхове и надежди, то няма начин предишната начална същност да се възстанови бързо и лесно. Контролът върху съзнанието не е сценарий на филм и фантастичен роман. Това е реална практика, базирана на дълбоко познаване на психологията.
Целта ни не е да нападаме и да се конфронтираме. Целта е да обясни механизма, за да бъде разпознаван, защото знанието и разбирането са първите стъпки към защитата. В края на краищата зад всяка празна усмивка и клиширана фраза стои една затворена душа. Душа, която някога е сънувала, обичала и задавала въпроси. Сега тя е затворена в лабиринт без огледала, където единственото звуково преживяване е гласът на „вожда“. И може би най-болното не е в това, че тези хора са „зомбирани“, а че дълбоко в тях истинският търсещ и самостоятелен човек все още съществува и търси начин да излезе на „на чиста вода“. Да не ги предаваме! Винаги съществува възможност за излекуване и завръщане в реалността! В самата същност на човека, дори под дебелите слоеве на внушенията и последиците от психическия тероризъм, винаги остава искрата на собствената воля, която винаги може да се разгори отново.
СЦИЕНТОЛОГИЯТА – ТИХОТО ОРЪЖИЕ
ОБРАЗЪТ НА „СПАСИТЕЛЯ“ МЕЖДУ МИТОВЕТЕ И РЕАЛНОСТТА
