Всеки ден гледаме телевизия, четем новини в интернет и виждаме едно и също – политици в скъпи костюми ни обещават, че нещата ще се оправят. Говорят ни за закони, за реформи, за европейски фондове и за някакви сложни планове, от които обикновеният човек не разбира абсолютно нищо. Всичко това звучи като приказка, но когато излезем на улицата, виждаме дупките по асфалта, усещаме празния си джоб и си даваме сметка, че държавата просто не работи за нас.
Истината е, че на хората по високите етажи на властта им е много удобно да говорят на сложен, почти чужд език, за да изглеждат важни и недосегаеми. Те нарочно използват тежки и претенциозни думи, за да се почувстваме ние малки, глупави и безсилни. Искат да си кажем, че тези неща са прекалено сложни за нас и че е най-добре да ги оставим те да решават вместо нас. Така, докато ние гледаме встрани, нашите пари изчезват в незнайни посоки.
Но държавата не е на политиците. Тя е на всеки един от нас, защото се издържа от нашите данъци, от нашия труд и от нашия живот. Всеки път, когато си купуваме хляб, когато плащаме сметка за ток или зареждаме колата, ние даваме пари на тази държава. И имаме пълното, абсолютно право да знаем за какво точно се харчи всяка една стотинка и защо нещата около нас са в това окаяно състояние.
Много хора са вдигнали ръце и си казват, че от обикновения човек нищо не зависи и че „всички са маскари“. Това е най-голямата грешка, която можем да направим, защото точно това безразличие е най-добрият приятел на корупцията. Когато крадецът знае, че никой не го гледа и никой не се интересува какво прави, той става нагъл и започва да краде още повече, без дори да се крие.
Прозрачността и гражданският контрол не са някакви сложни научни термини, а означават нещо много просто – да държим очите си отворени и да не си мълчим. Означават да спрем да бъдем просто публика, която гледа театър, и да започнем да задаваме неудобни въпроси. Когато в квартала ви направят ремонт на тротоара и плочките се разпаднат още след първия дъжд, това не е просто лош късмет. Това са откраднати пари от вашия джоб.
Ако си замълчим и просто подминем разбития тротоар, ние ставаме съучастници в това безобразие. Но ако хората от квартала се съберат, започнат да снимат с телефоните си, качат клиповете в интернет и потърсят сметка от кметството, онези в топлите кабинети започват да се притесняват. Властта се страхува от едно единствено нещо и това е светлината. Когато техните схеми излязат наяве пред хиляди хора, те губят почва под краката си.
Днес, благодарение на интернет и социалните мрежи, всеки от нас има в джоба си мощно оръжие, което се нарича телефон. Един обикновен видеоклип на некачествен ремонт, на нагло поведение на някой чиновник или на незаконно сметище може да събере хиляди споделяния за часове. Когато хиляди хора се разгневят заедно и покажат, че не са глупави, институциите се принуждават да вземат мерки, за да спасят собствените си столове.
Не ни трябват дипломи от престижни университети или сложни правни познания, за да разберем кога някой ни лъже и ни ограбва. Трябва ни просто здрав разум и малко кураж да кажем, че царят е гол. Големите промени в една държава никога не започват отгоре, от лъскавите зали на парламента – те винаги започват отдолу, от хората по улиците, на които най-после им е писнало да ги правят на глупаци.
Затова гражданският контрол е нашата последна и най-силна защита срещу беззаконието. Докато чакаме някой нов спасител да дойде и да ни оправи живота, нищо няма да се промени. Спасителите идват и си отиват с пълни джобове, а ние оставаме тук. Истинската сила е в нашите очи, в нашите гласове и в отказът ни да си затваряме очите пред неправдата, защото държавата ще стане подредена едва тогава, когато спрем да и позволяваме да бъде разграден двор.
