Всеки родител на дете с увреждане в България знае какво е чувството да се изправи сам срещу една огромна, бездушна и често напълно невидима стена от чиновници, институции и изключително устойчиви и дългогодишни феодални владения създадени в тях. Когато детето е невербално и не може да разкаже какво се случва в класната стая, този страх става още по-голям, а несигурността за неговото бъдеще след седми клас се превръща в истински кошмар. Много често училищата умишлено спестяват информация на семействата, крият правата им или се преструват, че определени процедури не съществуват, за да си спестят работа и проверки. Законът обаче е категоричен и е създал ясни правила, които не са просто препоръка, а са абсолютно задължителни за изпълнение от всяко едно българско училище, без изключение. В основата на всичко това стои една специална процедура за оценка и насочване, която трябва да гарантира, че детето няма да бъде изхвърлено от образователната система или затворено в изолирана среда против волята на неговите родители.
Основният закон в нашата държава, който урежда живота на децата в образователната система, се нарича Закон за предучилищното и училищното образование. В него много точно е записано, че държавата е длъжна да осигури приобщаващо образование за децата със специални образователни потребности. За да се случи това обаче, законът изисква да се премине през специална оценка на състоянието на детето. В член 120, алинея 7 от този същия закон е обяснено какво се случва с учениците, които поради своите увреждания не могат да покрият стандартния материал и затова се обучават по индивидуални програми и получават само качествени оценки като „справя се“ или „постига изискванията“. Тези деца не получават стандартно Свидетелство за основно образование с цифрови оценки, а завършват седми клас с Удостоверение за завършен клас. Точно тук се намесва член 145, алинея 6 от Закона за предучилищното и училищното образование, който изрично казва, че тези ученици се насочват за продължаване на образованието си в профили или в специалности от професии по предложение на една специална регионална комисия. Това не е нещо, което училището може да реши по свое желание, а е твърда законова разпоредба, която трябва да се изпълни.
За да разберем как точно работи тази комисия и защо никое училище няма право да я пренебрегва, трябва да погледнем още по-навътре в документите. Цялата подробна процедура е описана в Наредбата за приобщаващото образование, която е официалният държавен документ, допълващ закона. Според член 140, алинея 1 и алинея 2 от тази наредба, към всеки Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създава специален Регионален екип. Точно това е въпросната държавна комисия, съставена от опитни специалисти като психолози, логопеди, ресурсни учители и лекари. Наредбата изрично казва, че този регионален екип е длъжен да извърши оценка на децата със специални потребности в края на седми клас и да излезе с официално, мотивирано становище за това къде и как е най-добре детето да продължи да учи нагоре. Това насочване има силата на официален държавен документ, който определя бъдещия път на детето и задължава следващото училище да осигури необходимата подкрепа.
Освен тези текстове, съществува и друг много важен документ на Министерството на образованието, който се нарича Наредба номер 10 от първи септември 2016 година за организация на дейностите в училищното образование. В нейния член 55 е разписан целият график и точните стъпки за това как тези деца с увреждания се насочват и записват в осми клас. Всички тези закони и наредби взети заедно показват, че преминаването през тази комисия е напълно задължително за всяко дете, което е обучавано по индивидуална програма с качествени оценки в седми клас. Училището няма право да си затваря очите и да се преструва, че няма такова дете, нито има право да го остави да отпадне от системата без тази официална оценка от регионалната комисия. Ако директорът или учителите твърдят, че при тях такива неща не се правят, те извършват тежко нарушение на държавните закони и подлежат на сериозни наказания.
В реалния живот обаче много училища изобщо не свикват своите вътрешни екипи за подкрепа, които по закон трябва да подготвят документите на детето за голямата регионална комисия. Почти всяко училище има задължение на хартия да поддържа такъв вътрешен екип, който да следи напредъка на детето с увреждане на всеки шест месеца. Когато училището е нехайни и не е свършило тази работа, родителят често остава в пълно затъмнение и вярва, че няма никакви права. Това обаче не е вярно. Законът дава пълното право на майката и бащата да вземат инициативата в свои ръце, ако видят, че училището спира или крие процедурата. Родителите могат да отидат директно в Регионалния център за приобщаващо образование, който се намира в техния областен град, и лично да подадат заявление за оценка на детето си, без изобщо да чакат разрешение от директора на училището. Към това заявление се прикачват решението от ТЕЛК, всички налични медицински документи от прегледи и епикризи, както и писмените данни за състоянието на детето.
Задължителният характер на тази комисия има една основна цел, която всеки родител трябва да разбере много добре, за да може да защити правата на своето невербално дете. Комисията не съществува, за да затвори детето в някое специално училище против волята на семейството. Напротив, според съвременните български закони, основното правило е, че децата с увреждания трябва да бъдат приобщавани в масовите, обикновени училища заедно с всички останали деца, стига това да е безопасно и полезно за тях. Изпращането в специални училища, които днес по закон се наричат Центрове за специална образователна подкрепа, става само по изключение и само тогава, когато увреждането е изключително тежко или когато самият родител изрично настоява за това в писмена форма. Регионалната комисия е длъжна да изслуша родителя, да се запознае с детето и да издаде такова становище, което да принуди масовото училище да приеме детето в осми клас, да му осигури ресурсен учител, логопед и подходяща, безопасна среда, където то няма да бъде неглижирано или тормозено.
Когато едно училище крие тези закони и се опитва да прехвърли отговорността, то всъщност ощетява самото дете и лишава семейството от полагащата му се държавна помощ. Затова родителите на невербални деца не трябва да се притесняват да изискват спазването на Закона за предучилищното и училищното образование и Наредбата за приобщаващото образование. Познаването на тези точни закони и наредби е най-силното оръжие срещу безразличието на директорите. Никой няма право да остави дете с увреждания без задължителната оценка след седми клас, защото този документ от регионалната комисия е единствената законова гаранция, че детето ще продължи да получава грижа, внимание и обучение според своите реални възможности, а образователната система ще бъде принудена да си свърши работата и да го защити.
