Има една история за българския преход, която никога не беше разказана докрай. Не защото няма свидетели, а защото почти всички предпочетоха да я забравят. Най-вече главните героини!
Историята не е за куфарчетата с пари, за приватизацията или за войните между силовите групировки. За тях са написани книги, заснети са документални филми и са изречени безброй политически речи. Зад тази шумна сцена обаче съществуваше един друг почти невидим свят. Онзи свят на жените с доста съмнителен, но твърде пресметлив морал, които неизменно присъстваха до хората, държащи властта, парите и страха в ръцете си. Нощните пеперуди на прехода!
София, 1993 година. След десет вечерта паркингът пред една от най-популярните дискотеки започва да се пълни с тъмни „Мерцедеси“. От колоните звучи музика, а на входа се образува опашка. Вътре вече са заети най-добрите сепарета. Там не сядат случайни хора. До мъжете с охрана и дебели ланци стоят красиви момичета, повечето едва, едва прекрачили двайсетте. Някои мечтаят да станат модели. Други искат да избягат от бедността. Трети – от провинцията, а четвърти просто са попаднали на място, където парите изглеждат безкрайни. Никой тогава не предполага, че след тридесет и кусур години тези вечери ще се превърнат в легенди, а участниците в тях ще бъдат банкери, предприемачи, телевизионни лица, политици… или хора с напълно обикновени професии, зад които миналото е останало добре скрито. А някои от тях – мъртъвци!
Тогава в началото на 90-те години България беше държава, в която правилата сякаш се пишеха всеки ден наново. Старите институции се разпадаха, новите още не бяха укрепнали, а по улиците започнаха да се появяват хора, които до вчера бяха известни предимно със спортното си минало. Част от тях идваха от борбата, бокса, щангите и други силови спортове. В хаоса на прехода някои намериха място в охранителния бизнес, други изградиха икономически империи, а трети останаха завинаги свързани с престъпния свят. Това е исторически факт, многократно описван в изследвания за организираната престъпност в България.
Но докато обществото гледаше мъжете, малцина обръщаха внимание на жените до тях.
Те винаги бяха там. Красиви, млади, безупречно облечени, появяващи се по откривания на заведения, по шумни партита и във ВИП сепаретата на най-скъпите нощни клубове. За едни те бяха просто приятелки, за други – временни спътници в живота, а за трети – своеобразен символ на успеха. Защото през онези години властта не се измерваше само с парите. Тя се демонстрираше показно. Скъпият автомобил, дебелият златен синджир, телохранителите и красивата жена бяха част от една и съща витрина.
Днес, няколко десетилетия по-късно, имената почти са забравени. Малцина биха ги разпознали на улицата. Някои са напуснали България, други са създали семейства и напълно различен живот, трети са изградили успешен бизнес, а за четвърти времето сякаш е заличило всякаква следа. Историята рядко пази спомен за хората, които стоят на втория ред и на долното стъпало. Но именно те често виждат най-много.
ТАЙНИТЕ, КОИТО НИКОЙ НЕ НАПИСА
Около годините на прехода винаги са се носили безброй легенди. Разказваше се за манекенки, сервитьорки, студентки и момичета от провинцията, които буквално за няколко месеца се озовавали в свят на лукс, какъвто дотогава са виждали само по западните списания. Колко от тези истории са истина и колко са градски легенди, днес трудно може да се установи. Но едно е безспорно – демонстрацията на богатство беше неизменна част от тогавашната култура, а красивата жена често се възприемаше като още един скъп аксесоар към образа на успелия мъж. А ако е повече от един – още по-престижно. И нямаше значение нейният интелектуален багаж. Всъщност това не се и изискваше.
Мнозина и до днес използват обидни определения за тези жени. Истината обаче вероятно е далеч по-сложна. Не всички са били компаньонки. Не всички са били жертви. Не всички са били използвани. Сред тях вероятно е имало искрени любовни истории, напълно прагматични връзки, житейски компромиси и момичета, които просто са се опитвали да избягат от всекидневието и провинцията. Би било несправедливо всички да бъдат поставени под един знаменател. Общото на всички обаче, винаги е доста свободното разбиране, възприемани и отношение към тогавашния по-скоро патриархален морал. Днес едва ли би направило впечатление.
СТАРИТЕ РОЛИ С НОВИ КОСТЮМИ
Днес картината изглежда различна само на пръв поглед. Вместо мутренски ресторанти има луксозни частни клубове. Вместо телефони с антени – последен модел смартфони. Вместо дебели златни ланци – дискретни часовници за десетки хиляди евро. Вместо охранителни фирми – инвестиционни дружества, консултантски компании и фондове.
Но човешката природа трудно се променя.
Около новите икономически елити отново се появяват млади и впечатляващи жени. Само, че днес никой не ги нарича с езика на 90-те години. Те са модели, инфлуенсърки, създатели на съдържание, рекламни лица или просто публични личности. Огромната част от тях изграждат кариерата си честно и професионално. Но наред с това съществува и един затворен свят, в който близостта до богатството продължава да отваря врати, да носи известност и да създава възможности, недостъпни за останалите.
Разликата е, че днес показността не е пред входа на дискотеката, а в социалните мрежи. Луксът вече не чака фотографите от светската хроника. Той сам публикува снимките си.
ПЕПЕРУДКИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ
Ако през 90-те години красивите жени бяха наричани „момичетата на борците“, днес често чуваме друга дума – пеперудки. Тя описва не професия, а поведение. Постоянното прелитане около най-богатите, най-влиятелните и най-известните. Не е престъпление човек да търси по-добър живот. Не е престъпление да бъде красив или амбициозен. Но когато външният блясък започне да замества истинските качества, обществото неизбежно започва да задава въпроси.
Може би затова тази история никога няма да остарее. Защото тя всъщност не е за жените. Не е дори за богатите мъже. Тя е за начина, по който обществото възприема успеха. Докато има хора, които вярват, че властта трябва да бъде демонстрирана чрез лукс, показност и красиви лица наоколо, винаги ще има нови герои, нови музи и нови пеперудки.
Историята на прехода не е приключила. Просто смени декора. Старите мутри почти изчезнаха от публичното пространство, но стремежът към показен блясък остана. И може би това е най-голямата ирония на последните тридесет години. Смениха се автомобилите, костюмите, телефоните, появиха се социалните мрежи. Само желанието богатството да бъде демонстрирано чрез хората около него сякаш остана непроменено.
А от ъглите на живота надничат едновремешните и вече доста овехтели момичета на борците. Отдавна им липсват качествата, които биха ги наредили до пеперудките. Годините не прощават на никого. Само желание не стига, но около богатите мъже винаги ще пърхат лекокрили кандидатки за лек живот. Днес едни, утре други – по-млади и от друго поколение, но това е даденост. Даденост, която никога няма да се промени. Преди векове са ги наричали по един начин, вчера по друг, днес по трети, а утре … Как ще ги наричат утре е без значение. Те са константа. Винаги ще ги има. Само личицата ще бъдат различни.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …..
