Ако през първите години на прехода богатството все още беше несигурно, почти нелегално и сякаш притеснено да се покаже пред обществото, то към средата на 90-те години новите богаташи вече нямаха подобни задръжки.
ПАРИТЕ НЕ ПРОСТО ПРОМЕНЯХА ЖИВОТА ИМ. ТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАХА В НАЧИН ДА ПОКАЖАТ, ЧЕ СТАРИЯТ СВЯТ Е БЕЗВЪЗВРАТНО ПРИКЛЮЧИЛ.
И ако през социализма демонстрацията на лукс беше почти неприлична, новото време издигна показността в култ.
Вечер София постепенно се превръщаше в друг град. След като офисите затвореха, а улиците започнеха да се опразват, животът се пренасяше в ресторантите, хотелските барове, казината и новите нощни клубове. Там се събираха хора, които през деня рядко можеха да бъдат видени заедно – предприемачи, спортисти, певци, модели, журналисти, адвокати, хора от зараждащия се рекламен бизнес, а понякога и личности, за които всички говореха, но никой не знаеше с какво всъщност се занимават.
Ако стените на тези заведения можеха да разказват, вероятно щяха да напишат една съвсем различна история на българския преход. История без парламентарни речи и без телевизионни студиа. История за случайни запознанства, превърнали се в съдружия, за приятелства, които по-късно са прераснали в политически съюзи, за амбиции, които са започнали от едно сепаре и са завършили в заседателни зали. В този свят никой не задаваше въпроса кой откъде идва. По-важно беше накъде върви и с кого е дошъл.
Именно тогава започна да се ражда едно явление, което днес приемаме за нещо напълно естествено. Създаде се светският живот. До началото на 90-те години подобно понятие практически не съществуваше. Имаше артисти, писатели, спортисти и обществени личности, но нямаше хора, които да бъдат известни просто защото присъстват на правилните места. Преходът създаде точно тази нова категория.
Не след дълго медиите разбраха, че обществото изпитва огромно любопитство към този непознат свят. Политическите скандали привличаха внимание, но снимките от шумните партита започваха да продават не по-малко вестници. Бяха написани и книги. Постепенно се появиха първите светски рубрики, а след тях и цели издания, посветени на живота на новите известни. Обективите започнаха да следят не толкова какво правят хората, а къде вечерят, с кого се появяват и как изглеждат.
ТАКА БЪЛГАРИЯ ОТКРИ СВОЯТА ВЕРСИЯ НА ВИП КУЛТУРАТА.
Тя не приличаше особено на тази в западните държави. Там известността обикновено беше следствие от професионален успех – кино, музика, спорт или бизнес. У нас, поне в първите години, границите бяха далеч по-размити. Понякога беше достатъчно човек да бъде сниман няколко поредни седмици на едни и същи места, за да започне обществото да го възприема като част от елита. Известността постепенно започна сама да произвежда още известност.
ТОЗИ ПРОЦЕС СЪВПАДНА С ВЪЗХОДА НА ПОПФОЛКА
– жанрът, който и до днес предизвиква ожесточени спорове. За едни той беше символ на лош вкус, за други естественото лице на свободата след десетилетия на ограничения. Но независимо от личното отношение към музиката, трудно може да се отрече, че именно попфолкът улови настроението на времето.
Попфолкът не създаде мутрите. Но им даде сцена, музика и блясък. Докато България обедняваше, нощните клубове се превръщаха в театър на новото богатство. По първите маси седяха хората с най-дебели портфейли, а около тях вече се оформяше новият светски елит – красиви момичета, амбициозни модели, бъдещи телевизионни лица и жени, които вярваха, че между едно парти и един правилен поглед може да започне живот, за който дотогава само са мечтали.
В песните започнаха да звучат думи, които доскоро почти липсваха от публичното пространство. Думи като лукс, страст, шампанско, скъпи коли, нощен живот, успех. Това не означава, че музиката е създала тези мечти. По-скоро се случи обратното. Тя даде глас на общество, което внезапно беше открило желанието да живее различно и да показва това различие.
Някога се казваше, че ако искаш да разбереш кой управлява България, не гледай парламента следобед – гледай сепаретата след полунощ. Там се срещаха парите, властта, попфолкът, красивите жени и амбицията. От тези нощи се роди не само една музика. Роди се цяла култура, в която известността често струваше повече от таланта.
Докато милиони българи брояха стотинките си, някъде между светлините на нощните клубове се раждаше новата аристокрация на прехода. Попфолкът беше саундтракът, скъпото шампанско – декорът, а красивите жени бяха неизменната част от спектакъла. Днес мнозина се правят, че не си спомнят онези години. Но България още живее с техните последици и доста овехтели тогавашни хора.
Нощните клубове постепенно се превърнаха в своеобразни сцени. Изпълнителите вече не бяха просто музиканти. Те бяха част от цял спектакъл, в който важни се оказаха осветлението, обстановката, автомобилите пред входа, гостите на първите маси и хората, които наблюдаваха всичко това с надеждата поне за миг да се почувстват част от този свят.
Точно тогава започнаха да се преплитат три различни вселени – музикалният бизнес, модата и зараждащата се светска хроника. Красивите момичета вече не мечтаеха само за подиума. Телевизията също изглеждаше като възможност, рекламата обещаваше известност, а светските страници постепенно превръщаха всяка поява на подходящото място в малка новина.
Разбира се, би било несправедливо всички тези жени да бъдат поставяни под общ знаменател. Сред тях имаше талантливи модели, образовани млади хора, певици, които изградиха сериозна кариера, и професионалисти, които никога не са разчитали на близостта си с влиятелни мъже. Но около тази напълно нормална среда постепенно се оформи и един друг свят – свят, в който красотата започна да се възприема като своеобразна социална валута. Свят, в който интелектът нямаше особено значение.
Никой не го признаваше открито. Не се признава и до днес, но нямаше правила, написани на хартия. Обществото сякаш ги разбираше инстинктивно. Красивото лице отваряше врати. Умът и интелектуалният капацитет вече нямаха значение. Познанството с правилните хора ускоряваше кариера. Поканата за правилното парти понякога се оказваше по-ценна от автобиографията. Това, разбира се, не важеше за всички, но се превърна в достатъчно разпространено обществено усещане, за да започне да ражда легенди и нереални образи.
А легендите са най-сигурният знак, че едно явление вече е надхвърлило рамките на действителността и се е превърнало в част от културата. В края на 90-те години София беше пълна с подобни истории. Говореше се за момичета, дошли от малки градове, които само за няколко години вече живеели в луксозни квартали. Разказваше се за съдбоносни срещи, случайни запознанства и невероятни житейски обрати. Колко от тези истории бяха истина и колко от тях се явявяха плод на въображението, днес трудно може да се установи. Но те имаха една обща особеност – всички подхранваха мита, че успехът може да бъде постигнат не само с талант и труд, а и с правилното присъствие на правилното място.
И МОЖЕ БИ ИМЕННО ТУК ЗАПОЧВА ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ВИП КУЛТУРА.
Тя не се роди от лукса. Не се роди и от музиката. Родена беше от човешкото любопитство. От желанието да надникнем зад завесата и да видим как живеят хората, които сякаш са се измъкнали от сивото ежедневие на прехода. Дали това наистина беше така, е друг въпрос. Защото зад блясъка, който виждаха читателите на светските хроники, често оставаха невидими самотата, несигурността, чудовищните компромиси и цената, която някои плащаха, за да останат част от този свят с цената на всичко.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …
Първите две части разгледаха раждането на явлението. Сега ще разгледаме неговата трансформация. Няма да се връщам към дискотеките, попфолка и първите модели, защото читателят вече ги познава. Сега историята тръгва напред.
КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА МОМИЧАТАТА НА ПРЕХОДА? ЧАСТ I
КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА МОМИЧАТАТА НА ПРЕХОДА? ЧАСТ II
