Приемането на Закона за социалните услуги (ЗСУ) предизвика вълна от сериозни обществени опасения, дълбоки съмнения и откровени страхове сред много български граждани. Основната причина за този трус беше усещането, че държавата доброволно абдикира от едно от най-ценните си и хуманни задължения, прехвърляйки грижата за най-уязвимите групи от населението в ръцете на частни компании и неправителствени организации. Хората масово се уплашиха, че социалната сфера се превръща в пазар, където възрастните, болните и децата в риск вече няма да бъдат обекти на състрадание и подкрепа, а просто средство за генериране на чиста печалба. ЗСУ идваше като бизнес план на всички корупционни практики в социалната сфера. Появиха се основателни притеснения, че новите правила отварят огромна врата за лесно източване на публични средства и създават перфектната среда за корупция, в която частните интереси лесно могат да надделеят над общественото благо.
Когато говорим за корупционни практики при финансирането от националния бюджет, схемите започват още на най-високо ниво при разпределянето на държавните субсидии и организирането на общинските конкурси. Частни доставчици, които имат близки връзки с местната власт или висши чиновници, получават предварително подготвени критерии за обществените поръчки, така че никой друг да не може да ги спечели. След като услугата бъде възложена, започва масовото отчитане на така наречените мъртви души. Това са фиктивни потребители, които съществуват само на хартия, докато за тях се прибират реални държавни пари по определените стандарти за издръжка. Друг изключително печеливш и грозен метод е драстичното занижаване на качеството на храната, отоплението и медицинските грижи в домовете за настаняване, като разликата между отпуснатите от бюджета средства и реално похарчените стотинки отива директно в джоба на собственика на социалната услуга. Към това се добавя и масовото наемане на персонал без квалификация, който работи при лоши условия за минимална заплата, докато по документи се водят високоплатени специалисти и терапевти.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА И ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ЛИНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛЕН ФОНД РАЗКРИВАТ ОЩЕ ПО-СЛОЖНИ И МАЩАБНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСОВИ ЗЛОУПОТРЕБИ.
При проекти за социално включване и лична асистентска подкрепа корупцията често се маскира чрез организирането на скъпи, но напълно безсмислени обучения, семинари и информационни кампании, при които парите изчезват в консултантски фирми на свързани лица. Доставчиците редовно фалшифицират графици за работа, подписи на потребители и отчети за изработени часове, за да докажат дейност, която в действителност никога не се е състояла. Купуват се софтуерни продукти, техника или специализирано оборудване на силно раздути и изкуствени цени чрез предварително уговорени търгове с кухи фирми. В много случаи се стига до чисто изнудване, при което уязвимите хора биват принуждавани да подписват празни бланки и декларации, че са получили дадена услуга или помощно средство, заплашвани, че в противен случай ще бъдат изхвърлени от програмата за подпомагане.
В ПРАКТИКАТА НА КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ ВЕЧЕ ИМА РЕДИЦА РАЗКРИТИ И ПОДРОБНО ДОКУМЕНТИРАНИ СЛУЧАИ НА СЕРИОЗНИ НАРУШЕНИЯ, КОИТО ЯСНО ПОКАЗВАТ КАК ФУНКЦИОНИРАТ ТЕЗИ МЕХАНИЗМИ.
При мащабни проверки на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) и прокуратурата в десетки частни центрове от семеен тип за възрастни хора бяха открити фрапиращи злоупотреби. В конкретни обекти инспекторите установиха, че десетки настанени лица са били таксувани с допълнителни незаконни такси извън държавно определения процент от пенсиите им, като личните им дебитни карти и спестявания са били задържани и управлявани директно от управителите без никакво правно основание. В други случаи по линия на европейските програми за патронажна грижа бяха засечени схеми, при които асистенти са получавали пълни възнаграждения за посещения при хора, които от месеци са се намирали в болница или дори са били починали към датата на уж извършената услуга. Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ също е сигнализирала за български неправителствени организации, които са отчели огромни суми за интеграция и психологическа подкрепа, като при проверка на терен се оказва, че целевата група дори не подозира за провеждането на подобни дейности.
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО И В ДОКЛАДИТЕ НА ПРАВООХРАНИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ ЗАПОЧНАХА ДА ИЗЛИЗАТ ШОКИРАЩИ ДАННИ, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ СЕНЧЕСТИ СТРУКТУРИ И КРИМИНАЛНИ СУБЕКТИ СЪВСЕМ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ПРЕНАСОЧВАТ КАПИТАЛИ И ВЛИЯНИЕ КЪМ СЕКТОРА НА ЧАСТНИТЕ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ.
Тази сфера се оказа неочаквано привлекателна за хора от ъндърграунда поради две основни причини – постоянният и гарантиран приток на държавни и европейски средства и фактът, че доскоро контролът там беше изключително слаб в сравнение с класическите бизнес сектори. Навлизането на подобни субекти доведе до изграждането на реални Организирани Престъпни Групи (ОПГ), които превърнаха грижата и рехабилитацията на хора с увреждания, болни и възрастни хора в чисто криминален бизнес, функциониращ по законите на принудата, рекета и финансовите измами.
Най-ярките доказателства за съществуването на ОПГ в тази сфера бяха разкрити при поредица от разследвания в така наречените „частни хосписи и домове на ужасите“, разположени главно в регионите на Варна, Стара Загора и София. Схемата, по която тези групи действат, притежава всички белези на тежката организирана престъпност. Под прикритието на законни лицензи, издадени на кухи фирми или подставени лица, криминалните структури буквално изолират настанените хора от външния свят. Впоследствие, чрез използването на физическа сила, психически тормоз и упояване с тежки медикаменти, жертвите биват принуждавани да прехвърлят недвижими имоти, земеделски земи и едри спестявания на членове на групировката. Прокуратурата документира случаи, при които управители и техни съучастници са действали в комбина с корумпирани нотариуси, за да извършват експресни имотни измами, докато собствениците на имуществото са държани в пълна изолация без достъп до телефони или роднини.
ДРУГО МНОГО ДОХОДОНОСНО КРИМИНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, ОВЛАДЯНО ОТ СЕНЧЕСТИЯ БИЗНЕС, Е СВЪРЗАНО С ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ПРОГРАМИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ТЕРАПИЯ НА ЗАВИСИМИ ЛИЦА.
Част от тези центрове, които по закон трябва да предоставят денонощна психосоциална подкрепа се оказаха управлявани от лица с дебели криминални досиета, свързани с наркотрафика и силовите групировки. Инспекциите на Агенцията за качеството на социалните услуги и МВР разкриха, че вместо реална терапия, в някои от тези изолирани бази се развива чиста трудова експлоатация, като настанените младежи са принуждавани да извършват неплатен тежък физически труд под заплаха от насилие. В същото време по документи тези терапевтични общности получават сериозни субсидии и дарения от чуждестранни фондове и европейски програми за социално включване, които потъват директно в сметките на организаторите.
Мащабът на проблема стана толкова сериозен, че държавата се принуди да предприеме радикални законови мерки, признавайки индиректно, че секторът е пробит от организираната престъпност. Министерството на правосъдието инициира промени в Наказателния кодекс, с които предоставянето на социални услуги без съответния лиценз вече се наказва с до пет години лишаване от свобода. Този ход беше провокиран именно от разкритието, че след като затворят един нелегален дом заради системни злоупотреби и смъртни случаи, същите криминални босове просто наемат нова сграда в съседно село, прехвърлят хората през нощта и продължават схемата под ново име, действайки като класическа нелегална мрежа.
Всичко това показва, че трансформацията на социалния сектор в България привлече не просто дребни корумпирани чиновници, а сурови криминални авторитети, които видяха в беззащитните и уязвими граждани лесна и беззащитна мишена. Изградените от тях ОПГ успяват дълго време да останат незабелязани, тъй като прикриват бруталните си престъпления. От имотни кражби до лишаване от свобода и умишлено неоказване на медицинска помощ се укриват зад фасадата на хуманитарна дейност и социално предприемачество.
Всички тези гледни точки и примери показват, че превръщането на социалната грижа в бизнес без железен, денонощен и безкомпромисен контрол от страна на държавата крие огромни рискове. Корупцията в този сектор е особено цинична, защото тя не просто ощетява бюджета, а директно отнема правото на достоен живот, здраве и оцеляване на най-слабите и беззащитни членове на нашето общество.
Източници:
- Закон за социалните услуги и Правилник за неговото прилагане.
- Официални доклади от проверки на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ).
- Бюлетини и разкрития на Прокуратурата на Република България относно злоупотреби в домове за възрастни хора.
- Официални доклади на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) относно изпълнението на социални проекти.
КОРУПЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
