Осигуряването на заетост за хората с увреждания е една от най-важните и хуманни мисии на всяко развито общество. Държавата и Европейският съюз отделят огромни финансови ресурси, програми, субсидии и данъчни облекчения, за да стимулират бизнеса да отвори вратите си за тях. Основната идея зад тези мерки е да се даде равен шанс на всеки човек да преодолее социалната изолация и да се осигури достоен независим живот за всички. Когато обаче в една система се концентрират значителни парични потоци и контролът е занижен, се появяват възможности за злоупотреби. Безспорно благородната кауза понякога бива използвана за реализиране на лични финансови интереси и прикрити корпоративни схеми, които ощетяват именно хората в неравностойно положение.
За да разберат младежите и техните семейства пред какво се изправят, е необходимо да се осветлят основните механизми на тези скрити практики.
НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИЯТ МОДЕЛ НА ЗЛОУПОТРЕБА Е СВЪРЗАН С ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ФИКТИВНИ НАЗНАЧЕНИЯ НА РАБОТА.
Държавните програми често покриват изцяло или частично разходите за работна заплата и осигуровки на наето лице с трайно намалена работоспособност. В допълнение, законът налага сериозни глоби на големите компании, ако те не изпълнят определени квоти за наемане на такива кадри. Някои некоректни работодатели използват тези правила, за да оформят договори изцяло на хартия с хора, притежаващи ТЕЛК решения. Лицето получава малка част от сумата под формата на минимално възнаграждение, за да поддържа съгласието си, докато фирмата усвоява пълния размер на държавната субсидия или спестява тежки санкции. При тази схема реална работа не се извършва, човекът остава изолиран у дома, а средствата за реална интеграция изчезват.
ДРУГА ГОЛЯМА ЗОНА НА РИСК СА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПАЗАРНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ.
По закон тези предприятия имат право да участват в обществени поръчки по облекчени процедури и често печелят договори за милиони левове без реална пазарна конкуренция. Проблемът възниква, когато здрави предприемачи регистрират подобни фирми формално, като наемат необходимия брой хора с увреждания единствено за запълване на законовата бройка. Наетите служители получават минималното възможно заплащане и работят при тежки условия, докато огромните печалби от държавните и общинските договори отиват директно в джобовете на скритите собственици. Тези предприятия спират да функционират като социални субекти и се превръщат в машини за източване на публичен ресурс чрез експлоатация на уязвими групи.
ЗАДЪЛБОЧЕНИЯТ АНАЛИЗ ПОКАЗВА, ЧЕ КОРУПЦИОННИТЕ СХЕМИ В ТОЗИ СЕКТОР СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБРЕ ПРЕМИСЛЕНИ И ФИНАНСОВИТЕ СЛЕДИ СЕ ПРИКРИВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРОФЕСИОНАЛНО.
Парите, които се връщат като подкуп към корумпираните длъжностни лица почти никога не се предават директно в брой. Те се маскират чрез сключване на напълно легални на хартия договори за фиктивни услуги. Много често фирмата, която се облагодетелства от човешкия ресурс, прави УЖ дарения или заплаща за скъпи ремонти и консумативи на специализираното училището, от което след завършването си ще дойдат бъдещите обекти на корупционната сделка. Цените там са многократно раздути, а разликата се връща към ръководителя. Друг популярен метод е наемането на близки роднини на директора като скъпо платени „консултанти“ или координатори по уж мащабни проекти, изпълнявани от бизнес партньорите. По този начин незаконните финансови потоци придобиват напълно законен вид и лесно заобикалят стандартните банкови и данъчни проверки.
ТЕЗИ КОРУПЦИОННИ ПРАКТИКИ ЧЕСТО ЗАПОЧВАТ ОЩЕ ОТ УЧИЛИЩНАТА СКАМЕЙКА И ЗАСЯГАТ ПРЯКО СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И УЧИЛИЩА ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ.
През годините се наблюдават случаи, в които ръководители на такива учебни заведения насочват завършващите ученици изключително и само към няколко точно определени фирми. Това поведение се маскира като дългогодишна загриженост и изградено традиционно партньорство, но зад него често стоят лични икономически зависимости. Подобни фирми изпитват постоянна нужда от сигурен приток на кадри с увреждания, за да поддържат преференциите си и да печелят нови обществени поръчки. За да си осигурят този човешки ресурс, собствениците на фирмите сключват неформални споразумения с училищното ръководство, което се материализира под формата на лични комисионни, скрити подаръци или финансови жестове под масата. По този начин децата биват третирани като стока или квота, която се пренасочва според интереса на конкретни лица.
ГОЛЯМА РОЛЯ ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕТО НА ТЕЗИ СХЕМИ ИГРАЕ И ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КОИТО ПО ЗАКОН СА ДЛЪЖНИ ДА КОНТРОЛИРАТ ПРОЦЕСА, НО ЧЕСТО ПРОЯВЯВАТ УМИШЛЕНО СЛЯПО ПЕТНО.
Органите, натоварени с надзора, твърде често извършват само формални проверки по документи в топлите си кабинети, без изобщо да стъпят на терен. Проверяващите просто засичат дали подписите съвпадат, без да си направят труда да посетят работното място и да разговарят лично с наетите хора с увреждания. Този повърхностен подход позволява на нарушителите да действат напълно безнаказано години наред, тъй като на хартия всичко изглежда изрядно, а липсата на реален качествен контрол на практика легитимира престъпната експлоатация на публични средства.
Когато външни организации или добронамерени хора се опитат да помогнат и предложат нови партньорства с алтернативни фирми, статуквото бива сериозно застрашено. Новите работодатели често предлагат значително по-добро заплащане, по-съвременна работна среда, по-удобно транспортно местоположение и реални възможности за развитие. Реакцията на замесените в схемата училищни ръководители в такива моменти обикновено е изключително остра, агресивна и напълно нелогична от гледна точка на интересите на децата. Тази враждебност е продиктувана от страха, че корупционният канал ще бъде разбит и финансовите ползи ще пресъхнат. Ако учениците и техните родители получат достъп до реална пазарна информация, те веднага ще осъзнаят, че са били умишлено ощетявани и насочвани към неизгодни условия. Затова системата реагира със съпротива и се опитва да изолира всяка външна намеса, която би осветила реалната ситуация.
РАЗБИРАНЕТО НА ТЕЗИ ПРОЦЕСИ Е ПЪРВАТА И НАЙ-ВАЖНА СТЪПКА КЪМ ЗАЩИТАТА НА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.
Когато младежите завършват училище, те и техните родители трябва да знаят, че имат пълната свобода сами да избират своя работодател и не са длъжни да следват сляпо препоръките на училищната администрация. Всеки предлаган договор за работа трябва да бъде проучван внимателно, като се сравняват нивата на заплащане, работното време и реалните задължения с тези на свободния пазар. Родителите имат пълното право официално да изискат от училищното ръководство пълна справка и прозрачност за всички фирми, с които училището има сключени партньорства. Трябва активно да се търси информация от независими източници, бюра по труда и неправителствени организации, за да се избегне капанът на фиктивните или експлоататорски назначения. При всяко съмнение за натиск или измама е задължително да се подават незабавни сигнали до Главна инспекция по труда и прокуратурата, а ако схемата включва и злоупотреба с европейски средства за интеграция, сигналът трябва да бъде изпратен директно до Европейската служба за борба с измамите. Интеграцията трябва да бъде реален процес на развитие на личността, а не инструмент за незаконно обогатяване на чужд гръб.
КОРУПЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ СРЕДСТВА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
СОП, ДАРЕНИЯ, ФИНАНСИРАНЕ И КОРУПЦИОННИ ПРАКТИКИ
МИЛИОНИТЕ ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ. СТИГАТ ЛИ ДО ТЯХ?
