Когато пролетта разперва зелени криле, когато щъркелите се връщат, а въздухът ухае на свежо тесто, боядисани яйца и стара ракия, то значи Великден чука на вратата. И не просто като дата в календара, а като ново усещане – мирише на козунак, на ново, на дом. За нас, българите, този празник не е само ден – той е цяла седмица, дори две, в които душата се настройва на по-фини честоти. Ние, българите, си имаме свой Великден – с багри, вярвания и традиции, които понякога се предават от баба на внуче, а понякога избухват на мегдана с люлки, песни, смях и кръшни български хора. Нека изпием съботното кафе и да се разходим из нашите български Страстна и Светла седмица! Не по канон, а по нашите си народни вярвания, традиции и обичаи. Страстната седмица е седмица на страдание и надежда. Тя започв
Read More