В България темата за политическия радикализъм обикновено се подценява. Често се възприема като нещо чуждо, присъщо на големите световни конфликти, на Близкия изток, на Съединените щати или на Западна Европа. У нас радикалният език обикновено се оправдава като емоция, гняв на народа или крайна, но справедлива реакция. Именно в това подценяване обаче се крие рискът. Защото радикализацията не започва с бомба, а с думи, с внушения и с постепенно привикване към идеята, че насилието може да бъде оправдано и дори необходимо. Българското общество през последните години живее в състояние на хронична криза – политическа, институционална и морална. Недоверието към държавата, усещането за безнаказаност и корупция, усещането, че няма справедливост за обикновения човек създават почва, в която крайния...
Read More