В последните години сме свидетели на дълбока трансформация в социалната политика на България – такава, каквато малцина граждани осъзнават в пълната и сериозност. На повърхността тя изглежда като реформа, модернизация, интегриране на добри европейски практики, но ако се вгледаме по-внимателно ще видим един крайно обезпокоителен процес – държавата постепенно се оттегля от своя ангажимент към най-уязвимите и прехвърля социалната отговорност на частните доставчици и неправителствени организации. Този процес се случва тихо, с административни ходове, нови регулации и процедури, които уж улесняват достъпа, но на практика затрудняват реалната подкрепа. Всичко това започна с гласуването и въвеждането на ЗСУ (Закон за социалните услуги), въведен с идеята за по-гъвкава и ефективна система, но вс
Read More