Етикет: ивелин михайлов

...

...

...

Когато си по площади, протести и студия още от самото влизане на Буци във властта, такава формулировка може само да те извади от равновесие с пътищата, по които върви тази мозъчна дейност. И когато по един мозък гънките са критично малко, как се извършва въпросната дейност? Принципен въпрос. Просто научен интерес. Нищо лично! Иначе контекстът е ясен, ако става въпрос за него. Неоспорим факт е това, че диалогичен е този, с който си водиш диалог лично или през посредници. Няма друг начин да го знаеш. Нищо, че за очи пред евентуалните избиратели му се храбриш и го наричаш тиква и прасе. То това е за простолюдието. "Царете" си имат своя "царска" дипломация. Да се свети името им! Ще чакаме нови вълшебни детски приказки за злите сили. ЕДИН ОТ АДМИНИСТРАТОРИТЕ КАЗВА: Я, ти да видиш! Знач

...

В политическия живот на всяка демократична държава различията между партиите и техните водачи са естествен и дори необходим елемент. Идеологическото многообразие, състезанието на идеи и сблъсъкът на визии са сърцевината на демократичния процес. НО…. Когато различията се превърнат в лични вражди, когато политиката отстъпи пред емоционални изблици, обиди и театрални нападки, тогава вече не става въпрос за различни виждания, а за дълбоко вредно и опасно явление. Именно такъв случай наблюдаваме днес в публичната конфронтация между Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов – двама лидери, ръководещи партии, които макар и с нюанси, претендират за общ идеологически периметър и една и съща таргет група избиратели. Този конфликт, разиграващ се в реално време пред очите на цялото общество, излиза далеч

...

Когато пролетта разперва зелени криле, когато щъркелите се връщат, а въздухът ухае на свежо тесто, боядисани яйца и стара ракия, то значи Великден чука на вратата. И не просто като дата в календара, а като ново усещане – мирише на козунак, на ново, на дом. За нас, българите, този празник не е само ден – той е цяла седмица, дори две, в които душата се настройва на по-фини честоти. Ние, българите, си имаме свой Великден – с багри, вярвания и традиции, които понякога се предават от баба на внуче, а понякога избухват на мегдана с люлки, песни, смях и кръшни български хора. Нека изпием съботното кафе и да се разходим из нашите български Страстна и Светла седмица! Не по канон, а по нашите си народни вярвания, традиции и обичаи. Страстната седмица е седмица на страдание и надежда. Тя започв

...

...