Етикет: култ към личността

Историята на сциентологията в България започва тихо, без шум и без широк обществен дебат. Още в началото на 90-те години, когато страната се отваря към света, у нас започват да навлизат различни нови религиозни и философски движения. Сред тях е и и Сциентологичната църква – организация, създадена през 50-те години в САЩ от Лафайет Роналд Хъбард. В България сциентологията никога не е имала официално признат статут на религия, но въпреки това се появяват неформални центрове, школи и курсове, които предлагат обучение по нейни принципи. В някои периоди Министерството на външните работи и Дирекцията по вероизповеданията са получавали сигнали за дейността ѝ, но въпросът винаги е бил оставян на заден план – страната ни е имала по-важни грижи. Така, в сянка, сциентологията продължава да намира сво

Някъде между Ботев, епохата на Възраждането и поредния политически проект от днешния ден, народът ни роди нов герой – партийният ултрас. Този феномен на „ясната мисъл“ не чете програми (когато ги има естествено), не задава въпроси, не обича да мисли – той вярва сляпо. И не просто вярва, а обожава! Вожда, разбира се или вождесата … Може и двете в комплект. Тука, на тази територия лидерите не се избират – те се възнасят в небесата на великата непогрешимост. А около тях се оформя свитата – твърдото ядро, в което единствено по-твърдо от позицията им е чугунената убеденост, че мисълта е вредна и е излишен лукс. Партийните ултраси са като Пилат Понтийски (за който знае за кой иде реч), само че без въпроси. Те са онези, които кимат, когато вожда дрънка врели-некипели, ръкопляскат, когато се пр