Етикет: невежество

В последните години ставаме свидетели на една много тревожна тенденция. Политиката все по-често се превръща в сцена за аматьори, а Народното събрание — в декор, в който се разиграва безумие, прикрито като патриотизъм, морал или “новото лице на промяната”. Липсата на политическа култура не е безобидна. Това не е просто липса на ерудиция. Това е липса на разбиране как функционира държавата, как се вземат решения в демократична система, каква е ролята на институциите, каква на политиците и каква на гражданите? Какви са взаимодействията помежду им, какво може и какво е признак на незнание и непознаване на основни понятия и взаимовръзки? Когато в политиката влизат хора без базисни знания, без памет и знания за отминали етапи и битки, без ясна програма и стратегическо мислене, те не просто са...

Някъде между Ботев, епохата на Възраждането и поредния политически проект от днешния ден, народът ни роди нов герой – партийният ултрас. Този феномен на „ясната мисъл“ не чете програми (когато ги има естествено), не задава въпроси, не обича да мисли – той вярва сляпо. И не просто вярва, а обожава! Вожда, разбира се или вождесата … Може и двете в комплект. Тука, на тази територия лидерите не се избират – те се възнасят в небесата на великата непогрешимост. А около тях се оформя свитата – твърдото ядро, в което единствено по-твърдо от позицията им е чугунената убеденост, че мисълта е вредна и е излишен лукс. Партийните ултраси са като Пилат Понтийски (за който знае за кой иде реч), само че без въпроси. Те са онези, които кимат, когато вожда дрънка врели-некипели, ръкопляскат, когато се пр