Етикет: невежество

Селяндурията не е местоживеене или месторождение. Тя е състояние на духа, интелекта и мирогледа на един човек. Онова място в неговата същност, което му дава разбирането, взаимодействието и погледа към света. Селяндур може да си и роден в центъра, на която и да е столица. Селяндурията не е география. Тя не се измерва с километри от столицата, нито се определя от това дали си роден в малко село или в центъра на голям град. Това е вътрешна нагласа – за това как виждаш света, как определяш своето място в него, как взаимодействаш с неговите проявления, как използваш властта (ако случайно се добереш до нея). Най-обикновен селтак можеш да бъдеш и роден и живеещ, в която и да е световна столица или когато паркираш скъпия си автомобил в нейния център и гледаш на околните като на статисти в твой соб...

В последните години ставаме свидетели на една много тревожна тенденция. Политиката все по-често се превръща в сцена за аматьори, а Народното събрание — в декор, в който се разиграва безумие, прикрито като патриотизъм, морал или “новото лице на промяната”. Липсата на политическа култура не е безобидна. Това не е просто липса на ерудиция. Това е липса на разбиране как функционира държавата, как се вземат решения в демократична система, каква е ролята на институциите, каква на политиците и каква на гражданите? Какви са взаимодействията помежду им, какво може и какво е признак на незнание и непознаване на основни понятия и взаимовръзки? Когато в политиката влизат хора без базисни знания, без памет и знания за отминали етапи и битки, без ясна програма и стратегическо мислене, те не просто са...

Някъде между Ботев, епохата на Възраждането и поредния политически проект от днешния ден, народът ни роди нов герой – партийният ултрас. Този феномен на „ясната мисъл“ не чете програми (когато ги има естествено), не задава въпроси, не обича да мисли – той вярва сляпо. И не просто вярва, а обожава! Вожда, разбира се или вождесата … Може и двете в комплект. Тука, на тази територия лидерите не се избират – те се възнасят в небесата на великата непогрешимост. А около тях се оформя свитата – твърдото ядро, в което единствено по-твърдо от позицията им е чугунената убеденост, че мисълта е вредна и е излишен лукс. Партийните ултраси са като Пилат Понтийски (за който знае за кой иде реч), само че без въпроси. Те са онези, които кимат, когато вожда дрънка врели-некипели, ръкопляскат, когато се пр