Преглеждам сутринта с кафето Фейсбук. И ДА! За пореден път се убеждавам, че никой не ни е виновен, че като шарани увисваме на предварително заложени въдици. Киселицата Ви подхвърли Лариса Савова, медиите естествено тутакси я подкрепиха, а Вие я разкостихте. И много бързо забравихте кой всъщност спретна политическия гаф и че тези работи без причина и безплатно не стават. Как никой от Вас, дето се упражнявахте върху Лариса не си зададе въпроса защо нашата първа парламентарна "убавица" я спомена ни в клин, ни в ръкав и в никаква връзка с темата на изявлението си? И всички изведнъж захапахте въдицата. Изявление, което по същността си беше пълна пародия и не каза нищо съществено. Нищо, освен че спретна махленската интрига и отклони вниманието от себе си. Не Ви мина през ума, че вероятно нещата

...

...

...

...

...

Думите имат значение. Да! Те носят информация, но не само смислова. Езикът, особено в политиката, е не просто форма на изразяване, а е сигнал за отношението към хората и качеството на политическата култура на политически личности и организационни субекти. В политиката всяка дума тежи, особено когато се изрича от парламентарната трибуна. Там езикът е не просто средство за комуникация, а инструмент за влияние, авторитет и обществено отношение. ДУМИТЕ МОГАТ ДА ИЗГРАЖДАТ ДОВЕРИЕ, НО МОГАТ И ДА ГО РУШАТ. Могат да показват съпричастност, но могат и да обиждат, дори когато това не е целта. Ето защо трябва да поговорим за употребата на думата „инвалид“ – дума, която вече няма място в политическия, обществения и институционален език.  Думата „инвалид“ идва от латинското „invalidus“, което означа

...

...

...