Месец: май 2026

Живеем във време, в което всичко около нас се променя с шеметна скорост и думата, която чуваме най-често по телевизията и в интернет е дигитализация. Казват ни, че това е бъдещето, че компютрите и телефоните ще улеснят живота ни и че опашките по гишетата най-после ще изчезнат. Обещават ни, че с два клика на екрана ще можем да си извадим всякакъв документ, да се прегледаме при лекар или да си платим данъците, без да губим половин ден в разправии с нервни чиновници. Всичко това звучи прекрасно на хартия и по трибуните, където политиците обичат да се хвалят с модерните си проекти. Когато обаче погледнем реалността в България, картината започва да изглежда малко по-различно и много по-притеснително за обикновения човек. Милиони левове от нашите данъци се изливат в софтуери, платформи и прил

От първия ден на влизането на България в еврозоната хората започнаха да гледат цените по различен начин. Доскоро българинът смяташе в левове. Познаваше стойността на парите си почти инстинктивно. Знаеше кое е скъпо, кое е евтино и колко може да си позволи. Сега много хора гледат етикетите и изпитват объркване. Част от възрастните хора още преизчисляват всичко в левове. Други се страхуват, че не могат да преценят дали някой не ги лъже. Трети са убедени, че с еврото животът е станал по-скъп. Тези страхове не са измислени. Те не са плод само на слухове и социални мрежи. Всяка промяна на валутата създава несигурност. Особено в държава като България, където голяма част от хората живеят с ограничени доходи и внимават за всяка стотинка. Когато човек разполага с малко пари, дори минималното уве...

На 1 януари 2026 година България стана част от еврозоната. След години на политически спорове, икономически анализи и обществени дебати, страната прие еврото като своя официална валута. За мнозина това беше символ на окончателното европейско интегриране на България и признание, че държавата е постигнала необходимите икономически показатели. В обществото обаче бързо се появи един въпрос, който продължава да звучи все по-силно - след като вече сме в еврозоната, ще изчезне ли корупцията? Отговорът е кратък и ясен – НЕ. Защото корупцията никога не е била проблем на валутата. Тя е проблем на управлението, на контрола, на институциите и на политическата воля. Много българи години наред слушаха, че приемането на еврото ще доведе до по-високо доверие, повече инвестиции, по-добра бизнес среда и

В обществото ни е прието да смятаме, че любовта към животните е безусловно положително качество. Хората, които хранят бездомни кучета и котки, "спасяват" селскостопански животгни, приютяват изоставени или участват в благотворителни кампании за тяхното спасяване, обикновено предизвикват уважение и симпатия. И наистина състраданието към живите същества е белег на човечност. Съществува обаче една граница, след която любовта престава да бъде здравословна грижа и започва да се превръща в проблем както за човека, така и за самите животни. За това рядко се говори открито, защото темата е чувствителна и често предизвиква силни емоции. Психологията и психиатрията отдавна са установили, че всяко човешко поведение, дори когато е породено от добри намерения, може да придобие патологични форми. Това...

Често и по различни поводи ни се налага да се питаме има ли закони в България, които точно да формулират понятието "обществен интерес". Особено в антикорупционната дейност това е често срещан проблем. По този повод направихме малка юридическа консултация със специалисти, които ни обясниха следното: НЕ! В българското законодателство няма един универсален закон, който да дефинира понятието обществен интерес с точни, кратки думи и да гласи: обществен интерес е това и това. Това понятие не е формулирано като самостоятелна дефиниция в общ или специален закон. Примерно в Конституцията. Но то се среща и се прилага в няколко закона в различен контекст и там придобива юридическо съдържание според конкретната ситуация. Това е важно да се знае, защото понятията като „обществен интерес“ и „надделяв

Тероризмът не се ражда изведнъж. Той не се появява от нищото и почти никога не започва с взрив или оръжие. В повечето случаи началото му е много по-тихо. Започва с чувство за несправедливост, с натрупан гняв, със страх и с убеждението, че другият е враг. Това може да бъде държава, група хора, партия, религия, етнос, политическа система или дори целият западен или източен свят. В основата на тероризма винаги стои човек или група от хора, които са убедени, че нямат друг изход, освен насилието. Често първата искра е социална или политическа. Хора, които живеят в бедност, без достъп до образование, здравеопазване или работа, много по-лесно попадат под влиянието на радикални идеи. Интелектуалният потенциал там е нисък и това улеснява манипулирането на масите. Когато държавата е слаба, корумп...

...

...