Месец: юни 2025

Неделя е. Отваряш социалните мрежи с надеждата за малко спокойствие и природа… и наистина – природа има! Зелени склонове, лавандулови полета, чешми с надпис "Дар от Дядо Геле", а по пейките – познати лица, само че този път – в отпускарски одежди или по бански. Оказва се, че политиците и новите „обществено значими личности“ отново са на обиколка. Само дето не е по работа – а за почивка. А „на село“ вече не е онова, което беше. „На село“ е новата политическа сцена. Да! Не си се объркал – говорим за същото онова село, дето навремето беше символ на „да избягаш от всичко“. Сега е мястото, където всички отиват на рекламен тур и пиар пътешествие. Включително хората, които иначе твърдят, че са „близо до народа“. Толкова близо, че чак са го направили част от пиар стратегията си. Какво наблюда...

Събота сутрин е. Време за кафе – ритуал, който ни събира, събужда и понякога утешава. А днес, докато си сипваме от кафето, си сипваме и от онова познато усещане – че пак идват избори. Поредните. Нищо ново под слънцето, освен старите герои в нови костюми и още по-нови партии със стари физиономии. Познати лица, стари обещания и нови маски … Кафето горчи, но не толкова, колкото осъзнаването, че политическият сезон у нас вече не се брои в години, а в брой избирателни кампании. Свикнахме с извънредното положение не само по здравни причини, а и като политическа хронология – все сме пред нещо, което ще ни „спаси“, но все не се случва. Обещават ни промяна, а ние продължаваме да чакаме като на опашка за евтини домати – всички знаят, че няма да стигнат за всички. Спомняте ли си първите си избо...

...

  ...

В последните години ставаме свидетели на една много тревожна тенденция. Политиката все по-често се превръща в сцена за аматьори, а Народното събрание — в декор, в който се разиграва безумие, прикрито като патриотизъм, морал или “новото лице на промяната”. Липсата на политическа култура не е безобидна. Това не е просто липса на ерудиция. Това е липса на разбиране как функционира държавата, как се вземат решения в демократична система, каква е ролята на институциите, каква на политиците и каква на гражданите? Какви са взаимодействията помежду им, какво може и какво е признак на незнание и непознаване на основни понятия и взаимовръзки? Когато в политиката влизат хора без базисни знания, без памет и знания за отминали етапи и битки, без ясна програма и стратегическо мислене, те не просто са...

...

През последните 105 години, от подписването на Ньойския договор до днес, българите в Западните покрайнини преминаха през различни етапи на своето съществуване. Имаше светли, имаше и тъмни страници в техните животи. Имаше периоди на пълно отричане на националната им принадлежност по време на диктатурата на крал Александър Карагеоргевич, имаше и съпротива, имаше промяна на границите след 1941г., когато Западните покрайнини пак станаха част от България /Царство България/, имаше пълен подем в периода 1941-1944 за възстановяване националната им идентичност „в новоосвободените български земи“, имаше надежди, но имаше и разочарование след поредното местене на границата. Оказа се, че едно бяха надеждите, друго бяха събитията довели до поредното прекрояване на границите и поредното откъсване...