Да имаш човек с увреждане в семейството е съдба, не наказание. Съдба, която се дава само на най-силните. На тези, за които тя, Съдбата е преценила, че ще издържат и ще понесат кръста достойно. Ще бъдат пример за всички останали, които се пречупват и потъват в самосъжаление при най-малкото изпитание. И ако ти си точно такъв, по пътя си срещаш и други с това предназначение. И тогава ставате общност. Поемате напред заедно. Това се случва с много хора. Налага им се да задълбаят дълбоко в дебрите на социалната политика, заедно с другите избрани от силите на вселената, защото ако не си помогнеш сам, няма кой друг да ти помогне. Трябват знания, опит и тежки битки. И не, че някога си предвиждал или искал за себе си такава съдба. Животът така те подхваща. Много съдби, случки и битки минаха покр
Read More