Скоро ми разясниха защо в България се отпускат малко пари в социалната сфера. Както се казва каква е политиката в тази сфера ( известно е кой прави политиките). Вече сме разбрали, че това не е защото няма пари. Това е последна грижа. Дори и тези, които се отпускат биха свършили някаква работа, ако се запушат дупките през които изтичат. Проблемът е, че трудно могат да бъдат откраднати след това. В социалната сфера, каквото отпуснеш в по-голямата си част отива за плащания на нуждаещите се. Няма големи европейски програми и проекти, при които можеш да усвояваш, няма значими обществени поръчки, през които да натъпчеш някое чекмедже, абе няма възможност и мегдан за голямо крадене и присвояване. За това и социалната политика е такава. За това средствата се насочват, там където това е възможно и е възможно в големи размери. Благодаря на приятелите, които ми отвориха очите! Изводите ли? Изводите са следните:
Ползвателите на средства в социалната сфера трябва да се научим да крадем и отчисляваме комисионни за властта в особено големи размери, па дано остане нещичко и за нас! ( ТОВА БЕШЕ САРКАЗЪМ!)
Вторият извод е по-важен. Да се научим да се борим за себе си! Упорито, неотклонно и да не бъдем овце. Не политиците да използват нас, а ние да използваме политиците. Не ние да целуваме техните ръце, а те нашите, защото сме избиратели и се нуждаят от нас. Искали да ни използват за реклама и авторитет. Добре, но не само обещания за бъдеще неизвестно. Дават и тогава се снимат с нас. Т.е. сами си правят реклама, а ние само ръкопляскаме. На това трябва да се научат хората с увреждания и тези, които се борим за тях, защото са ни в семейството.
И да изискваме не само даване, а политики с дълъг период на действие. Да подсигурим децата си с увреждания и другите, които не са ни деца за бъдещето. За онова бъдеще, в което нас вече няма да ни има да се грижим за тях.
Кога ще дават тези или онези пари не е правилният въпрос. Правилният е КОГА ще имаме този или онзи закон и ще ни удовлетворява ли той? Мисленето днес за днес с глава завряна в хладилника върши работа не на хората с увреждания, а на политиците, които ни подхвърлят трохи, за да мълчим, а след това си ги вземат, когато те решат.
И да запушим всички дупки, които източват средствата предвидени за социална работа – ТЕЛК, фирми за помощни средства, и разни национално представени организации с техните субсидии. Последните са онова, чрез което ни манипулират и имитират дейност всички правителства до сега! Човекът с увреждане няма нужда от платени защитници, защото те зависят и са послушни към даващите им субсидиите. Каква е нуждата от манипулируеми през пари и субсидии защитници? От тях имат нужда единствено и само манипулаторите. Човекът с увреждане няма нужда от някой, през който управляващите ( които и да са те) да го водят на каишка.
Ей, така в неделя вечер се замислих и написах това! Без конкретна причина, но с мисълта, че когато утре аз, а след мен и родителите на моят внук с увреждания си отидат от този свят той остава сам и напълно беззащитен в тази жестока действителност, която е напълно враждебна към него. И тази действителност ще го унищожи за много кратко време. Жестоко и мъчително! КАК СЕ ЖИВЕЕ С ТАЗИ МИСЪЛ? 
