Преди тридесет и пет години България тръгна по нов път. Хиляди изпълниха площадите с надежда за утрешни по-светли дни. Надеждата обаче остана там на площадите. Всичко тръгна не така, както го мислехме, искахме и мечтаехме. Още в първите години вече виждахме корупцията по високите етажи на властта, купените и нагласени избори, оформянето на олигархични кръгове и цели династии. В българското публично пространство започна да се върти като клише твърдението, че у нас мафията си има държава. Българинът вижда какво се случва и не изпитва никакво съмнение, че това е така. Дори във всекидневния си живот той се сблъсква непрекъснато с доказателства за този факт. Няма държава, която да се е справила напълно с корупцията, но в България тя се е превърнала в начин на живот на всички нива и ни изпраща отвсякъде своето агресивно послание. Хората, които се опитват да се борят с нея са подложени на атака: медийна, политическа, съдебна, в личния живот, дори и физическа. Съдебната система също е овладяна и на нея не може да се разчита. Разпределението на постовете в държавата прилича на разпределение на мафиотски територии. Корупцията е разградила институциите, подкопала е вярата в правосъдието, разпростряла се е в медицината, образованието, бизнеса, правосъдието, дори в социалната политика. Тя е навсякъде и отдавна е заплашила бъдещето на тази държава в пряк и преносен смисъл. Загубен е смисълът на държавата и държавността. Българинът вече не вярва в своята държава и управляващи. Той вижда, че не е приоритет на своите политически мъже и жени. Във всекидневието си непрекъснато се сблъсква с последствията от овладяната държава. От това страдат всички, но преди всичко най-уязвимите и слабите – хората с увреждания, възрастните и болните. Социалната политика и медицината също са овладени от корупционни практики на всички нива. Най-страшното е, че социалните дейности и помощ са се превърнали в оръжие за изнудване и принуда, особено в малките провинциални общности. По време на избори хората ползващи социални помощи и дейности са заплашвани с отнемането им, в замяна на гласуване за определена политическа сила. Заставяни са да мълчат и да не се оплакват от нередности под заплаха за отнемане на асистенти, социални плащания и помощ.
Начинът на живот на всеки един от нас и на държавата като цяло отдавна е направила народът невярващ и подозрителен. Винаги се е говорило, че изборите в България са нагласени, купени и фалшифицирани. Имено за това и изборната активност е твърде ниска и непрекъснато намалява. Нашите сънародници не виждат смисъл да гласуват. Смятат, че така или иначе избори има, но няма избор. Последните проведени избори в България и разкритията на мащабни изборни измами и фалшификации за пореден път убедиха българина да не ходи на избори и да не гласува. В опасност са самите устои на демокрацията и държавността, които би трябвало да бъдат основани на изборното начало. Въпреки официално отчетените проценти, изборната активност реално е била не повече от 20 процента. Изкуственото и завишаване идва от редица фактори, един от които е туризмът на бюлетини. Доказателства за него има в редици видеозаписи от официалното видеонаблюдение в Секционните избирателни комисии. То показа невероятни извращения и нарушения, но няма българин, който да вярва, че това може да се промени. Анализът на изборните документи, видеонаблюдение и данни свързани с изборите показват, че почти е достигната точката на невъзврат към нормалност. Толкова мащабни и повсеместни са, толкова години са продължавали, че са се превърнали в утвърдени практики.
Наркотиците са огромен проблем в цял свят. Те убиват децата и бъдещето на всяка една страна. България поради своето географско разположение стои на кръстопътя на много канали и трафици. Не само на наркотици! Дрога в България се купува като дъвка, а държавата я няма. Според публикация на Дойче Веле от 17 февруари 2024 г. дори 10-годишни деца в България вече имат опит в употребата на наркотици, а държавата не дава дори 1% от предвидените за превенция пари. Лицензираните терапевтични програми за деца със зависимости са цифром и словом две. Превенция няма и на друго ниво и то вече има твърде голяма връзка с корупцията и транснационалните канали за трафик на наркотици. Митниците, като основен спирателен механизъм за наркотрафика от десетилетия са обект на чудовищни корупционни скандали, които разтърсват регулярно общественият живот. След известно време скандалът затихва и се забравя, а компрометираните служители тихо и тайно биват връщани обратно на работа в Агенция „Митници. Това вече е проблем не само за България, а за всички Вас и Вашите деца, драги европейци. Наркотиците преминали през България убиват и тях. Ние сме на пътя на хероина още от втората половина на 20 век. През България минава трасето към Западна Европа, а новите тенденции показват, че хероинът бива заменен от различни по обем и честота пратки на кокаин и дизайнерска дрога. Всичко това идва към Вас и унищожава Вашето младо поколение и бъдеще. Точно за това корупцията по високите етажи на властта и митническите среди в България дълбоко засяга и Вас, убива и Вашето бъдеще, бъдещето на цяла Европа. На хартия България има Национална стратегия за борба с наркотиците (2020-2024г.), но това са само думи. Главната причина за това е корупцията по високите етажи на държавната власт и връзката и с трафика на наркотици, акцизни стоки и всякакъв вид контрабанда. Липсва реална политическа воля за справянето с тези проблеми, която подронва авторитета на демокрацията, държавността и европейските ценности. Тъкмо поради тези причини все повече нараства и евроскептицизма. Подронва се авторитетът на европейските институции. Думите вече не значат нищо за българина. Той иска действие и подкрепа. Само те биха го убедили, но действие и подкрепа не идват. Тъкмо напротив!
Последният скандал с избиването на овцете доказа на българина, че той няма държава и е време да се погрижи сам за себе си. Неочаквано за управляващите тук те се оказаха слабата страна. Качени високо на стълбата на Смирненски си мислят, че полиция и жандармерия ще ги опазят. Може би ДА, но по-скоро НЕ. Нещата стигнаха твърде далеч, но вместо да отвинтят главите на виновните те продължават да наглеят. Известно на всички от ветеринарните среди е, че добрите и кадърните завършващи ветеринарна медицина отиват при стадата и по ветеринарните клиники и кабинети. Изкарват си прехраната с това, което са учили. Нагоре по административната стълбица тръгват некадърниците и послушните подлизурковци. Тези, които са достигнали до научните си титли с преписване трудовете на професорите си. Псевдоспециалисти, които издават учебници и учебни помагала, които и до днес са обект на скандали за плагиатство. Да отвъртиш главата на такъв бушон и да се спасиш никак не е трудно и не е жалко. Шушумиги бол! В такава ситуация е единственият ти изход. СТИГА ДА ОСЪЗНАЕШ, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ СИ ГО ЗАКЪСАЛ ЖЕСТОКО!
ВАЛЕНТИНА МИЛОВА
