Най-големият страх на всеки родител или роднина на човек с увреждане е какво ще се случи с него след смъртта на родителите му. Така започва и завършва денят на всеки от нас – родителите и роднините на хората с тежки увреждания. Кой да защити и как да бъде защитен човекът с увреждане от недобросъвестни измамници, които биха отнели дома му и всичко, което са му оставили родителите му? Как да бъде предотвратен моментът, в който той ще завърши животът си трагично изоставен и ограбен на улиците? Това важи най-вече за хората с ментални проблеми и невъзможност да говорят (невербалност). Така живеем всички родители и роднини на хора с увреждания. С тази мисъл лягаме, с нея и ставаме. В страна, в която корупцията е сериозен проблем и в която мафията си има държава защитата на уязвимите хора е изключително предизвикателство. В условията на зле финансирани и неефективни социални услуги това става почти невъзможно. В този контекст в момента се обсъжда премахване на запрещението и въвеждане на негово място на подкрепено вземане на решение.
Запрещението към момента се налага чрез съдебно решение и се осъществява съгласно разпоредбите на Закона за лицата и семейството (ЗЛС) членове 5, 6 и 7, а настойничеството и попечителството се уреждат и в Семейния кодекс.
В момента българската система за защита на хората с тежки увреждания има редица недостатъци. Липсва ефективен контрол върху имуществото на хората с увреждания. Без адекватна правна защита те често стават жертва на имотни измами и злоупотреби. Не без значение е ограниченият достъп до качествени социални услуги – липсват защитени жилища, центрове и качествена персонална грижа. Така опасността от това да станат жертва на имотната мафия се увеличава в пъти. Един от най-големите проблеми в този случай е липсата на добре квалифицирани специалисти, които да вземат участие при подкрепеното вземане на решение. Не е тайна, че българските психолози и социални работници често нямат достатъчно знания и опит, за да работят по международните стандарти. Още по-често те самите и държавните институции имат голям проблем с корупцията, което създава голям риск от злоупотреби и неправомерни решения.
Запрещението е правен инструмент, който ограничава правоспособността на хората с тежки увреждания, най-често ментални и вербални. Назначава им се настойник. Въпреки критиките запрещението има няколко много важни защитни функции, които са особено важни за условията в България към днешна дата. Най-важната функция е защита от имотни и финансови злоупотреби. Без запрещение хората с тежки увреждания могат лесно да бъдат измамени и да загубят всичко. Правната сигурност не е без значение. За разлика от подкрепеното вземане на решение, при което има голяма доза субективно тълкувание и вероятност за неговото злонамерено използване запрещението дава ясни правни рамки за управление на живота на човека с увреждане.
Алтернативата на запрещението, която се предлага в момента е подкрепеното вземане на решение. За съжаление във връзка с липсващия контрол и търсене на отговорност тази алтернатива крие сериозни рискове. Не бива да се забравя и силно корупционната среда и невъзможността на институциите да се справят с нея поне в приемливи рамки. Подкрепеното вземане на решение звучи модерно и хуманно, но в българските условия може да доведе до тежки злоупотреби. Всички знаем, че в България корупцията е сериозен проблем. България е страна, в която мафията си има държава. На база на това защитата на най-уязвимите става почти невъзможна. В този смисъл възможността подкрепеното вземане на решение да замени запрещението поражда редица рискове, особено в случаите на ментални проблеми и невербалност. При член на семейството, който не може да говори, често самото семейство не знае какво иска да каже. Глупост е, че ще се намери някой, който ще знае, това което семейството живеейки с него не може да разбере.
Проблемът има и друга страна. В България психолози и социални работници често нямат достатъчна квалификация и върху тях няма реален контрол. Корупцията е на много високо ниво. Съдебната система е неефективна, а законодателната е правена на парче и не особено компетентно. Няма кой да защити човека с ментални и вербални проблеми от имотната мафия и неговите евентуално корумпирани „защитници“. Специалистите, които трябва подпомагат вземането на решение могат да бъдат компрометирани. Подкупите биха могли да доведат до умишлено неправилни експертизи и манипулиране на избора от „подкрепящите“ лица. ЕДИНСТВЕНА НЕГОВА ЗАЩИТА И ГАРАНЦИЯ КЪМ ДНЕШНА ДАТА Е ЗАПРЕЩЕНИЕТО. То може да бъде реформирано, така че да бъде по-гъвкаво и да се прилага само в случаите, в които наистина е необходимо, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТМЕНЯНО НАПЪЛНО. Могат да бъдат създадени надеждни и независими механизми за контрол върху настойниците, които да осигурят строга отчетност и защита от злоупотреби с имотите и притежанията на човека с увреждане, но запрещението не трябва да бъде отменяно. България не е достигнала степен на развитие на всички властови, юридически и социално фактори и минимална степен на корупция, при която можем да си позволим отмяната на запрещението. МОЖЕ БИ НЯКОГА, НО НЕ СЕГА е правилният израз за този случай.
Най-големият проблем е вербалността. В случаите на хора, които не могат да говорят и не могат ясно и безспорно да изразят волята си, всяко решение ще бъде основано на свободно тълкувание и ще бъде изцяло в ръцете на чиновници и социални работници, които може да не действат в интерес на човека с увреждане. В условията на силно корупционна среда, като тази, която в момента е в България това изобщо не е изключено. Към това трябва да бъде прибавена и липсата на добре подготвени специалисти, които да оценят правилно нуждите и желанията на човека с увреждане. Практиките, които работят в други държави няма да бъдат приложими в България поради недостатъчно опит, неефективна съдебна система и липса на реален контрол.
За това по-разумно е първо да се направят реформи в системата, преди да се премахне ЕДИНСТВЕНИЯТ СЪЩЕСТВУВАЩ ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ. В противен случай рискуваме съдбата на най-уязвимите да бъде оставена в ръцете на некомпетентни и корумпирани лица. НЯМА ОПРАВДАНИЕ И ПРИЧИНА, КОЕТО БИХА МОГЛИ ДА ИЗВИНЯТ ПОЕМАНЕТО НА ПОДОБЕН РИСК. Много човешки съдби и животи биха били похарчени безмислено, само за да се удовлетворят либералните фантазии на напълно некомпетентни по темата среди и индивиди.
