Най-трудно е на тези, които не отиват да търсят в една партия спасител и да се влюбят до полуда в него. Да му прощават всяка грешка и търсят за нея дълбокомислени оправдания. Да го качат на пиедестал, който не отговаря нито на неговите качества, нито на неговите намерения. Да бъдат крайно необходим, но безмислен пълнеж. Най-трудно е на просветените, целеустремените, виждащите и мислещите. На тези които знаят какво искат и с какво не биха се примирили. За тези, които са направили част от живота си една идея и една кауза и не прощават грешките, които я затриват.
Не споменаваме службогонците. Те ще се примиряват с всичко. Целите им са други, а понякога и мозъчното съдържимо. Дори много често!
Високомерие? Определено, но не точно. Но има за какво! По-скоро е осъзнаване. Осъзнаване, че невежеството е катастрофално вредно за идеите и тяхното постигане. Че невежият (прости му Господи!) не е лош, но не знае какво прави. Липсват му знания и капацитет, които няма начин да компенсира и придобие за необходимото време. Късно е за това. Пропуснал е събития и процеси, които не се обясняват с две думи и за две минути. Смисълът е в тънкостите и без тях е бос, дори по жълтите павета. А тези, които са около него (Господ да ги поживи!), макар и със скъпи и модерни обувки, щрапат боси и смешни из политическата действителност.
Преди да нарисува нещо на платното, художникът дълго го подготвя. Това е първото нещо, което учат художниците и е цяла наука. Без тази подготовка и добре подготвено платно няма и професионална картина. Има миличка, но самодейна цапаница. Като онези скъпи на сърцето рисунки на децата ни, които пазим за спомен и обичаме, но те не са изкуство.
ВАЛЕНТИНА МИЛОВА
