«Следователят трябва да остава раздразнен, доведен до ярост, след като е загубил дуелa между беззащитния човек и машината за потисничество, подлост и садизъм». Думите принадлежат на Лев Александрович Зильбер (15[27].03.1894, Медведь, Новгородска губерния — 10.11.1966, Москва) – велик съветски биолог с огромен принос в различни области. Три пъти (1930 за четири месеца, 1937 за две години и 1940 за четири години) е арестуван и мачкан от мощния репресивен апарат на първата в света страна на победилия пролетариат. Не успяват да го пречупят. Не подписва нищо, въпреки зверските мъчения. През 1946-та лично Йосиф Виссарионович Сталин му връчва Сталинска премия и публично му се извинява за причиненото – уникален случай в историята.
Аз съм класическият верноподаник, човек, който е невъзможно да осъществи дори и най-маловажно нарушение, а за престъпление да не говорим. Карам шейсетата си година, половината от тях прекарах като преподавател в столичния ветеринарен факултет, а половината от тази половина – и като чест гост в полицията да давам показания като свидетел по всевъзможни сигнали срещу мен от страна на борците за някакви измислени права на животните, които аз за краткост наричам кучерасти.
Разбира се, с даването на тези показания всичко приключва (до следващото привикване), понеже нищо лошо не съм направил. За мен това е половин изгубен ден, а за полиция и прокуратура – значителен обем изразходвани човекочасове, както и съответните административни разходи за премятане на папките от сграда в сграда и от кабинет в кабинет, за издирване и привикване на подалите сигналите и евентуално други свидетели, за неизбежните канцеларски разходи и др. И всичко това се плаща от най-големия льольо на планетата – българският данъкоплатец. Откровена загуба на обществени ресурси с нулева обществена полза. Но, всичко това, изглежда отлично устройва полицията, предвид настървението, с което го вършат. Предполагам, защото случаите са съвършено ясни, а пък по този начин отчитат дейност и си оправдават заплатите. Така че, всеки път, когато чуете по новините за поредните неразкрити престъпления или хулигански безобразия – да знаете – полицаите никога ги няма там, където са нужни, защото по това време са заети да издевателстват над примерни верноподаници като мен.
Все пак набързо малко примери за какво съм принуждаван да се оправдавам:
– защо съм организирал кучешки боеве в Гоце Делчев (при положение, че никога не съм бил в Гоце Делчев);
– защо храня змията си с бебета (при положение, че нямам змия);
– защо съм изхвърлял новородени кученца (при положение, че никога не съм бил собственик на кучка, която да е родила);
– защо съм дал заключение като вещо лице по „делото Мауси“, че не е налице жестокост (при положение, че не съм бил вещо лице по това дело);
– защо съм написал нещо в Интернет (при положение, че не могат да открият в бумагите кое е това нещо и не знаят какво е, изгубило се е някъде по пътя);
– и още и още всевъзможни подобни простотии.
За съжаление, подходът, който Лев Зильбер ни препоръчва при общение с репресивния държавен апарат, е неприложим за нашите условия. Все пак, за да усети иронията и сарказма, човек трябва да има що-годе някакво ниво. И така съм принуден да търпя отвратителното отношение на едни полуумни тарикати, които си нямат представа какво значи да работиш за българската държава. А в същото време, сме длъжни да им се подчиняваме и безспорно именно полицията е най-базисният символ на държавността, с който най-често имат непосредствен контакт обикновените хора.
Няма ли полиция – няма и държава.
«Молодец на овец, а на молодца сам овца» – това е девизът на българската полиция.
Най-върховният момент за иначе безполезния български полицай е когато има възможност да издевателства над кротките верноподаници.
Помните ли клипа как „прокурорския син от Перник“ пердашеше един полицай и му викаше „Ти полицайче ли си? Ти полицайче ли си, а?“.
Достави ми истинско удоволствие.
Защото отношението на полицаите при непрекъснатите ми привиквания да давам показания по малоумните сигнали на кучерастите може да се резюмира като „Ти професорче ли си? Ти професорче ли си, а?“ – и Papio cynocephalus оптимално се възползва от рядката възможност да поиздевателства над Homo sapiens (да им поясня, че това последното е латинското име на човека, не е онова, което си помислиха като прочетоха „хомо“).
Много е смешно, когато нахаканите полицайчета почнат да ми прилагат разни техники „за респектиране“, дето аз съм ги изучавал още когато не са били родени – абе, всеки, който ме познава наживо, ще потвърди, че аз съм възможно най-примерен верноподаник, какво има мен да ме респектират, аз съм си респектиран по рождение. Никакво разбиране, че хората са различни. И е безкрайно тъпо към един изцяло социализиран и послушно живеещ по общоприетите норми примерен верноподаник да прилагаш същия подход, както спрямо някой закоравял престъпник или нахален хулиган.
Когато на 17.03 м.г. бях нападнат в момент на осъществяване на ветеринарномедицинска и етологична експертиза, за която бях натоварен с полицейско постановление, аз очаквах, че няма нищо по-логично тези, на които съм дошъл да сътруднича, да ме защитят – а вместо това НА МЕН ми съставиха предупредителен протокол да не се саморазправям! – и впоследствие също бях шашнат от отношението им към инцидента, изкараха ме едва ли не мен виновен.
Но поне тогава ми дадоха да разбера, че няма как да разчитам на тях за своята безопасност и при второто нападение на кучерастите вече бях въоръжен, иначе сега можеше да съм инвалид или дори да не съм между живите – за щастие се отървах само с порезна рана на китката, белегът от която ми напомня ежедневно да съм нащрек. Защото тези мушмуроци продължават да ме следят, заснемат, и т.н., така че, нека да знаят – неподготвен вече няма как да ме издебнат.
Имат верен съюзник в лицето на бабуина с униформа.
Сезонът на отпуските приключва, последните се завръщат от гръцките плажове и нямам съмнение, че преписките по поредните сигнали срещу мен стоят по кабинетите и ги чакат. И, вместо да опазват обществения ред и да гонят престъпниците, отново с наслаждение ще почнат да издевателстват над примерните верноподаници.
Това не е просто „да ми губят времето“. Това са унизителни процедури, които много резултатно ми пречат включително да изпълнявам служебните си задължения. Ама така е по-лесно. Привикват един примерен верноподаник, който очевидно не е направил нищо лошо, за да отчетат дейност. Щото нямат, нито пипе, нито доблест, да се изправят срещу истинските престъпници. А с тия шкембета – и чисто физическата способност нямат.
Аз не знам какво трябва да се направи, за да се реформира полицията, моите професионални компетенции са в други области. Но със сигурност знам, че когато липсва най-елементарното усещане за лична безопасност, всичко останало минава за заден план. Съществува масово споделяно твърдение, че ние сме рекордьори в ЕС по бройка полицаи (спрямо населението) и по полагаемия им се бюджет (спрямо БВП). Склонен съм да вярвам, че наистина е така. И ще става още по-зле с това масово неразбиране в полицията, за какво изобщо съществува тази институция.
Да, първопричината е сбърканото законодателство и най-вече тенденцията да се инкриминират нови и нови действия и бездействия. Скоро ще е престъпление сигурно и да пръднеш. Специално по отношение на т.нар. престъпления срещу животни парадоксите са фрапиращи. За счупена анална перка на риба цаца наказанието е по-тежко отколкото за счупена челюст на човек – и това беше наскоро гласувано ЕДИНОДУШНО. А за особено тежки случаи на счупване на анална перка на риба цаца, народните представители от ГЕРБ-СДС, ППДБ, „Възраждане“, ДПС-НН, БСП, ИТН, АПС, МЕЧ, „Величие“, както и независимите, гласуваха наказание „лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева“ (чл. 325б, ал. 4 от НК) – за сравнение – чл. 152, ал. 2 от НК – „За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години ако изнасилената не е навършила осемнадесет години“.
Или – за счупена анална перка на риба цаца, по волята на българския народ (чрез неговите представители в Народното събрание) е предвидено по-тежко наказание, отколкото за изнасилване на дете.
Колко логично и справедливо е, все пак, че тази малоумна нация зачезва! – тъжно е, но е справедливо. И нека тази прекрасна земя бъде заселена от хора, за които децата, а не кучетата, са Центърът на Вселената.
