Все бях чувала, че зачестява отнемането от „социалните“ на деца от родителите им, но такова чудо, каквото ми се случи през последните няколко седмици не бях чувала. Какво остава да си помисля, че ужасени баща, близки и семеен кръг с неописуема надежда ще гледат към мен, за да им върна три братчета на 6, на 3 и на 1 години. Руси, светли, здрави и със сини очи, както ми разказаха.
Нещата започват един следобед на 24.07.2025 г. Някой се обажда на телефонната линия 116-111,че цитирам „в семейната среда потребностите на детето са силно неглижирани. Детето има двама по-малки братя А. и Т.“
Няколко часа по-късно същия ден, децата са закарани в различни градове, в различни приемни семейства на възможно най-отдалечени от отнемането на децата места, отново подчертавам, на различни места и на около 450 км, при възможно най-тежкия в България път, с множество завои и перипетии. Хайде, ще го кажа – от подножието на Балкана в София са закарани в Смолян и Златоград. Децата са отнети от майката, която почти не живее на адреса си. За децата се е грижил дядо им.
При отнемането бащата, който по всички доклади, заповеди и свидетелства се е грижил за децата, подпомагал ги е материално, морално и всякак, но не живее с тях на адреса НЕ Е НИТО ПОТЪРСЕН, НИТО УВЕДОМЕН. Петнадесет дни от него се крити заповеди и документи, за да не успее да види къде са настанени децата.
Самият баща е даден „в дом“ на възраст няколко дни. На деветия ден са му пукнати тъпанчетата и чува недобре. Възрастна жена, която работи в дома и има две дъщери се съжалява над него, взима го в дома си във всички възможни празници и след като прави 18 години той започва да живее с жената и двете и дъщери. И на двете той вика „како“, на майката „мамо“. Майката и едната дъщеря почиват, а до ден днешен бащата на трите момченца живее с едната „кака“ в едно домакинство. В доклада на социалните за бащата има точно едно абсолютно заблуждаващо изречение , а именно „бащата живее с друга жена на семейни начала в София“.
При положение, че за бащата навсякъде се казва, че ходи да къпе децата, да им носи храна и т.н, той не е потърсен и не знае за „спасяването“. В доклада се записва, че „няма данни за подкрепяща среда за детето – роднини и близки, които да могат да окажат съдействие и подкрепа.
И бащата, и „кака му“ работят на трудови договори и общият месечен бюджет на домакинството им е около 4500 лева. Те не просто обичат децата, при тях те имат и приятелски и социален кръг, но и не могат да си помислят да живеят без трите братчета.
При отнемането на децата голямото братче дърпа за краката малкото братче, за да останат заедно, но уви, най-малкото дете е пратено в най-отдалеченото място, различно от това, където са пратени другите две деца.
Разбира се, по историята има още много подробности, факти и данни. Разбира се, че свободни приемни семейства има вероятно и в София, и в близост до София и вероятно се питате защо децата се запращат на 450 км.
За нашия читател най-грубо ще отбележа, че ако шест месеца децата не бъдат търсени и не се види грижа от страна на родителите, от които са отнети, децата се вписват в книга за осиновявания, от която няма излизане.
Тези, които работят със Закона за закрила на детето, Закон за социалните услуги, Семейния кодекс и работата с деца са наясно какво означават три малки, здрави деца да са буквално подготвяни за осиновяване. От Закон за „закрила“ на детето, някои „служители“ го превръщат в закон за заплаха на децата.
Нашият Закон за социалните услуги е нов, на три-четири години. Той изцяло е реципиран от немския социален закон. Само че, за разлика от Германия процедурите му не са практикувани и в такива случаи мафията първа вижда пробойните на един закон, ако ме разбирате. Само ще отбележа, че за всяко едно от заседанията в съда за тези три деца (за тези, които не знаят делата за трите деца са три, при различни съдии, с участието на различни представители на социалните служби по места, с различни приемни семейства и т.н. ) съм пътувала по над 10 часа общо през деня. За някои от тях съм тръгвала в четири и половина посред нощ, за да стигна в 9.30 на заседание. Всеки път бащата и „кака му“ тръгват по същото време от София. Те взимат и дядото, защото и той обича децата (майката за сега не могат да намерят). На всичкото отгоре те обикалят след заседанието и трите братчета в различните места, в които са настанени. Преди заседанията са ходили още четири пъти от месец август, когато най-сетне ги откриват до момента при всяко едно от децата. За всяко такова посещение те взимат отпуска от работните си места.
Целта е близките и роднините, които обичат децата да са максимално затруднени, особено материално, защото 900 километра всеки път за заседание на съда или за виждане на децата са един резервоар бензин, отделно пари за разходи, за да занесат нещичко на децата и т.н.
В заключение ще кажа, че чл. 47 от Конституцията постановява, че „ отглеждането и възпитанието на децата е не само задължение, НО И ПРАВО НА РОДИТЕЛИТЕ“. И…органите „за опека“ следва по закон да пазят не само правата на децата, НО И НА РОДИТЕЛИТЕ.
МАРИЯ МУСОРЛИЕВА
