Докато българите броят всяко евро за храна, сметки и лекарства, в държавните железници излизат наяве съмнения за злоупотреби с огромни суми. Според обявеното от транспортния министър са спрени процедури за над 350 милиона евро, прекратени са договори за над 20 милиона евро, а в Европейската прокуратура има 17 преписки. Говорим за пари, с които трябва да се ремонтират железопътни линии, да се подобрява транспортът и да се осигуряват по-добри условия за пътниците. И тук идват неудобните въпроси. Кой е подготвял тези обществени поръчки? Кой е одобрявал условията? Кой е контролирал харченето на парите? Как е възможно да се стигне до толкова мащабни съмнения за злоупотреби, без контролните механизми да предотвратят проблемите навреме? Нека бъдем точни. Тези 350 милиона евро не са доказано откраднати пари. Това е стойността на спрени процедури. Но мащабът на случая е достатъчно тревожен, за да изисква публични отговори. България няма нужда от поредния скандал, който ще бъде забравен след три дни. Има нужда от отговорност! Ако проверките докажат нарушения и престъпления, виновните трябва да понесат последствията, независимо какви постове са заемали и кой стои зад тях. Защото парите за железниците не са ничии. Те са обществен ресурс. А когато става дума за стотици милиони евро, гражданите имат право да знаят къде е отишло всяко евро и кой е отговарял за него.