Етикет: деца с увреждания

През последните години все по-често до обществото достигат случаи на деца, унижавани, заплашвани, грубо третирани или физически малтретирани от възрастни, на които са поверени - в училища, детски градини, ясли и други институции за образование и грижа. Тук е необходимо едно важно уточнение. Няма достатъчно подробна публична национална статистика, която да ни позволи коректно да твърдим с колко точно са се увеличили случаите, извършени конкретно от учители, възпитатели или други служители. Има обаче достатъчно данни, че насилието над деца в България е сериозен проблем. Национално представително изследване на УНИЦЕФ установява, че 47% от децата са преживели някаква форма на насилие до навършването на 18 години, а училището е една от средите, в които то се среща най-често. Насилието над де

Понякога обществото вижда само крайния резултат. Вижда училище, което работи. Вижда сграда, която е ремонтирана. Вижда нов автобус, компютри, оборудвани кабинети, логопедични стаи и усмихнати деца на снимки във Facebook. Това, което остава невидимо, е огромният поток от средства, който преминава през образователната система всяка година. Национално финансиране, общински бюджети, европейски програми, дарения от граждани, фирмени спонсорства, благотворителни кампании и различни проекти. Всички тези средства имат една цел - да подобрят живота и образованието на децата. Особено на децата, които се нуждаят от повече подкрепа. Колкото повече пари се движат в една система, толкова по-голяма става необходимостта от контрол. Това не означава автоматично, че някой краде. Не означава и че всяка ин

В последните години България получава милиони евро европейско финансиране за деца с увреждания. Средствата са предназначени за образование, социални услуги, ранна интервенция, подкрепа на семействата и по-добри възможности за живот. На хартия всичко изглежда правилно. Европа отпуска средства, държавата създава програми, общините и различни организации изпълняват проекти. Но когато става дума за най-уязвимите деца, винаги възниква един въпрос. Достигат ли тези средства до тях или част от тях се губят по пътя? Това не е въпрос на подозрения. Това е въпрос на обществена отговорност. Зад всяка програма стоят реални хора. Стоят родители, които ежедневно се борят за терапия, образование и достойно бъдеще на детето си. Стоят баби и дядовци, които помагат в отглеждането на деца с тежки увреж

Има деца, които могат да кажат кога ги боли. Има деца, които могат да разкажат какво са преживели. Има деца, които могат да посочат човека, който ги е ударил, обидил или унижил. Има деца, които могат да потърсят помощ и да поискат справедливост. Но има и други деца. Деца, които поради тежки увреждания, аутизъм, интелектуални затруднения или други състояния не могат да говорят или не могат по разбираем начин да съобщят какво им се случва. Те не могат да подадат жалба. Не могат да свидетелстват. Не могат да опишат болката, страха или унижението си. Не могат да кажат: „Помогнете ми“. Именно тези деца са сред най-уязвимите членове на нашето общество. Те живеят сред нас, посещават детски градини, училища, социални услуги, дневни центрове и различни институции. Всеки ден родителите им ги пове...