Имаше време, когато телефонът не стоеше в джоба. Не само защото трудно се побираше там, а защото нямаше никакъв смисъл да го криеш. Ако вече притежаваш мобифон в България от началото на 90-те, хората трябваше да го видят. Оставяш го на масата в заведението, до ключовете от колата и цигарите, облягаш се назад и чакаш. Дори не беше необходимо някой да ти се обади. Предметът вече беше казал достатъчно за теб. Днешният двайсетгодишен човек трудно може да разбере какво означаваше това. Сега телефон има детето, бабата, куриерът, лекарят, продавачката и човекът, който чака автобуса. В началото на 90-те България беше друга държава. Домашният телефон още беше важна придобивка, а понякога за телефонен пост се чакаше. И точно в тази България се появи нещо почти фантастично - можеш да говориш по те...
Read More