Политиката не е бизнес. Това трябва да е очевидно, но все по-често виждаме как хора, израснали в света на схемите и мрежовия маркетинг се прокрадват към управлението на държавата и я третират като стартиращо предприятие. И проблемът не е в амбицията или целите. Проблемът е, че бизнес логиката убива демокрацията и малкото останало човешко в политиката.
Когато политиката се сведе до тактики от търговията и продажбите, а избирателят се третира като клиент резултатът може да бъде само един – манипулация с еднодневни обещания и институции превърнати в личен бизнес инструмент. Резултатът от това е предсказуем – крах на доверието, разпад на институциите и общество, което след първия емоционален подем губи вяра във всякаква промяна.
Това не е теория. Това е рецепта, която се тества към момента и не само в България. Резултатите, там, откъдето е минала са катастрофални. Бизнесът търси бързи реализации и целта винаги е печалба. По възможност да е бърза! Политиката изисква дългосрочни решения, на които бизнесмените в политиката не са обучени и нямат информационен капацитет да разработят и приложат. Сливането на бизнес и политика, превръщането на бизнес практиките и похватите в политически могат да доведат само до едно – държава, която работи по законите на пирамидалната схема – малцина на върха, а всички останали падат по стълбите надолу.
Какво се случва, когато политически структури се създават, управляват и използват от хора, идващи от бизнеса и прилагащи търговски модели върху управлението на държавата и обществото? Резултатът? Подмяна на ценности със стремеж за бърза печалба, на идеология с реклама, на участие с абонамент. Един от най-обсъжданите и същевременно най-незабелязано внедрявани модели в това отношение е тъй нареченият мулти-левъл маркетинг (MLM) – мрежовият бизнес модел, който пренесен в политиката създава изкривен образ на демократичния процес. И колко време ще просъществува и ще може да манипулира избиратели и други политически субекти? До голяма степен това зависи от нивото на владеене на тази и други подобни техники. В случаи, когато това ниво е средно и под средно развръзката е бърза и катастрофална, а продължението е в забравата и изчезването от сцената. Една, две, пет години са нищо, гледано от позицията на историята.
В класическия MLM (мулти-левъл маркетинг) модел, всеки нов участник не само консумира, но и продава продукт, услуга или идеология. В политически контекст това означава, че всеки нов привърженик се превръща и в активен агитатор. Вече не става дума за свободен избор, а за верига от зависимости. Хората биват въвличани чрез техника, а не чрез убеждаване. Те получават „скрипт“ – готови думи, изрази, послания, които им се внушават, за да ги повтарят, без да ги осмислят. Това заличава личната позиция и култивира идеологическо папагалство на твърдите партийни ядра.
Това не е ново. В „1984“ на Джордж Оруел езикът се превръща в инструмент на контрол – новото говорене изтрива нюансите и индивидуалността и налага клишета. И днес виждаме как политическата реч се редуцира до рекламни изречения, които приличат повече на рекламна кампания за продажба на паста за зъби. Визия за управление НЯМА. И не е необходима, защото ако не друго, такива субекти са наясно, че присъствието им в политиката ще е кратковременно. Друг е въпросът, че най-често липсва и капацитет, който да я създаде.
Най-сериозната трансформация, която носи навлизането на търговските практики в политиката е тази на гражданина, на избирателя. Той вече не е суверенен обект, който участва в политиката чрез информиран избор, а се превръща в клиент, на когото продават „визия за бъдещето“. Както в мрежовия маркетинг, така и този тип политическа култура, на участника се предлага не решение на проблемите, а възможност да бъде част от „успешна мрежа“, „патриотична общност“ или „единствена и неповторима група бойци“.
В тази трансформация има и нещо трагично – както в театралните трагедии, където героят бива тласнат към гибел от собствените си заблуди, така и днешният избирател често попада в капаните на фалшивите обещания. Обещания давани от неособено знаещи и можещи, но повтаряни дръзновено с търговски ентусиазъм до постигане на внушение и покупка.
Когато една идея започне да се рекламира по схемата на крем за лице или застрахователна полица, тя престава да бъде идея. Превръща се в продукт и стока – опакован, напудрен, но без смисъл и без първоначалната си цел и заряд. Посланията се превръщат и се изравняват с рекламни слогани – звучни, емоционални, но празни. Идеологията на този модел се измерва не по нейната морална или рационална стойност, а по способността да се продава добре. Точно, както в късната фаза на Римската империя императорът вече не е изразител на волята на Сената и народа, а управлява чрез зрелища. Към днешна дата „Хляб и зрелища“ става формула на политическо поведение. И колкото повече многострадални образи, трагедия, драма и „жертви“, толкова повече емоционално изнудване, шум и зрелища.
Друг опасен аспект в тези модели е култът към лидера. Както мрежовия бизнес има „лидери на екипи“, така и в този тип политически схеми се създават йерархии от „влиятелни личности“. Лидерството не е резултат от реално обществено доверие, а от добре подредена лична мрежа, която въздига и славослови лидера и му създава героичен мъченически образ, дори и въпросният по качества да е много далече от подобен ореол. То се превръща във франчайз – местни координатори, които следват модела, предават послания и отчитат брой привлечени. Друг е въпросът за качественото изражение на последователите. Колкото по-лесно податливи и удобни за манипулиране, толкова по-добри купувачи на некачествен продукт могат да бъдат. Точно, както в притчата за голия цар. В политиката по модел на мрежов маркетинг лидерът често е гол откъм идеи, знания и способности, но е облечен в имидж и реклама.
Изобщо не е трудно да видиш, че политика базирана на търговски принципи не създава общност, а имитира такава. И то временно, защото все пак идва Видовден! Когато участието е мотивирано и постигнато чрез търговски внушения и манипулации, а не от стабилна вътрешна убеденост опираща се на реална информация и процеси, възниква някаква илюзия за демокрация. Поддръжниците са активни, но не критично мислещи и знаещи. Политическото съдържание се заменя с празна и безполезна форма, а представителството с мрежова лоялност. Това е като да участваш в битка с бутафорни мечове и да вярваш, че водиш истинска война. Реалната политика не е панаирджийски театър от селски сбор, а арена. Много често мръсна, понякога болезнена, но автентична.
Политическа структура, изградена върху модела на мрежовия маркетинг, базираща изцяло дейността си върху мулти-левъл маркетинга е чиста проба мотивационна секта с политически етикет. Използването на лични бизнес мрежи, когато служителите на фирми са вербувани и поставени като партийни активисти в никакъв случай не носи гаранции за качествени кадри в политически аспект. Тяхната вярност към фирмата и бизнес боса не е гаранция за политическа култура, знания и способности необходими в политиката. Най-често е тъкмо обратното и по-скоро те липсват. Човекът до сега не се е занимавал с политика, движил се е в съвсем друга среда, имал е други интереси. Към днешна дата няма необходимата основа и експертиза. Резултатът може да бъде само партия без ясна идеология, без програма (защото няма кой да я направи), без ясни и конкретни цели (защото няма кой да ги формулира). Дори и да се намерят грамотни съветници, които да направят програмата и да формулират целите, няма кой да ги изпълнява и облече в масова, осъзната и грамотна активност и изпълнение. Обикновено липсва критична маса от компетентни изпълнители, идеи и политически убеждения, които да ги обединят и подтикнат към действие.
Съществува и друг риск, който най-често не подминава такива структури – рискът от клиентелизъм. Клиентелизъм е тогава, когато една партия се превърне в инструмент на бизнес интереси. Всъщност до това води смесването на бизнеса и политиката – корпоративните интереси диктуват политическите решения. Няма друг вариант при такива структури.
И накрая….Няма нужда от заключение. Достатъчен е само отговорът на един въпрос. Как се раждат политическите чудовища? Отговорът не е труден. Бизнес манталитет + политически амбиции + липса на политическа култура и знания. Разбъркваме тази отровна смес, посоляваме с шарена сол от невежество и оставяме да ври на бавния огън на напразните надежди, че някой, някога и някъде може и да се докопа до някакъв вид власт. Идеите вълците ги яли!
ВАЛЕНТИНА МИЛОВА
