Политиката принципно е способността да се управлява държавата. В България обаче има особености. Политиката се превърна в средище на бивши, настоящи и бъдещи престъпници, аферисти, измамници и хора, на които например храната на котката си не бих поверила, камо ли управлението на държавата. Още в началото на промените, при така наречения преход, се създаде имунитет на народните представители. Тоест, с малки изключения, те не подлежат на арести, присъди и затвор. А в същото време изискванията за депутат са максимално обрани и скромни – да е навършил 21 години, в момента да не лежи в затвора /но може да е лежал/, да не е поставен под запрещение /като слабоумен например, но с официално обявен, другите нямат проблем/. Тоест всякакви неудачници, аутсайдери, измамници, аферисти и престъпници могат съвсем спокойно да бъдат избрани за народни представители.
Защо интересът е толкова голям към политиката? Защото там се разпъва голям, широк и плътен чадър на прокуратурата и службите към всякакви измами, лъжи, престъпления и т.н. на драгия народен представител. Ако се замислите за общия процент разследвани депутати, такива, за които се иска сваляне на имунитета и за които се знае, че са извършили престъпление, ама никой няма да им повдига обвинение, ще се изумите.
Когато някой измамник е измамил няколко човека, той може да бъде разследван и евентуално осъден и да отиде в затвора, освен ако няма дебели връзки. Но при влизането си в политиката, той става невидим за правораздавателните органи. След като е допуснат в парламента, значи ерго е наш човек и не подлежи на разследване. Не гледайте разиграваните сценки в парламента. Просто действителността зад завесата е друга.
Вижте колко от депутатите са, меко казано, подозрителни. Както казваше един мой колега – „За муцуна – пет години строг тъмничен!“. За които са известни шокиращи неща. Които са лъгали, лъжат и ще продължават да лъжат, за да ОСРЕБРЯВАТ участието си в политиката.
Политиката е най-голямата далавера. И съответно най-големите измамници се насочват към нея. Ще ви кажа нещо за измамниците – те са обикновено приятни, с честни сини, кафяви или пъстри очи, които ви гледат с онази физиономия: „Ти на мен вярваш ли ми!“.
Всъщност качествата на измамник и на политик се припокриват. В България почти не се различават едните от другите. Но когато морално нечисти хора влязат в парламента, какво да очаквате – грижа за народа или продължаване на далаверите, с тази разлика, че вече над тях има чадър?
Политиката е далаверата! И там отиват най-големите измамници, опс, лапсус – политици!
А народа си вярва и вярва и вярва. В света винаги ще има измамници, докато има будали!
ЕЛЕНА ГУНЧЕВА – ГРИВОВА
