Историята на сциентологията в България започва тихо, без шум и без широк обществен дебат. Още в началото на 90-те години, когато страната се отваря към света, у нас започват да навлизат различни нови религиозни и философски движения. Сред тях е и и Сциентологичната църква – организация, създадена през 50-те години в САЩ от Лафайет Роналд Хъбард. В България сциентологията никога не е имала официално признат статут на религия, но въпреки това се появяват неформални центрове, школи и курсове, които предлагат обучение по нейни принципи. В някои периоди Министерството на външните работи и Дирекцията по вероизповеданията са получавали сигнали за дейността ѝ, но въпросът винаги е бил оставян на заден план – страната ни е имала по-важни грижи. Така, в сянка, сциентологията продължава да намира свои последователи и да изгражда мрежи от хора, които я пропагандират, макар и често под други имена – курсове за личностно развитие, бизнес обучения, тренинги за успех и дори застрахователни или образователни инициативи.
По света сциентологията е много по-видима и често е предизвиквала скандали. В Съединените щати тя е официално регистрирана като религия и ползва статут на освободена от данъци организация. Известни холивудски актьори като Том Круз и Джон Траволта публично се заявяват като сциентолози, което донася на движението международна популярност. В същото време редица западни държави проявяват сериозни резерви. В Германия сциентологията е под наблюдение на службите за сигурност, тъй като се смята за антидемократично движение, което използва психически техники за контрол и манипулация. Във Франция тя е осъждана за измами и нелоялни практики, а в Белгия и някои скандинавски страни също са водени дела срещу нейни структури с обвинения за измама и изнудване. В Гърция членове на сектата са обвинени, че разработват и съхраняват база данни за политици, съдии, прокурори и журналисти. Подобни обвинения има и в Испания. Според публикации в медиите Ирен Делчева, журналист от вестник „Стандарт“, която се е внедрила в тази организация, казва по телефона за bTV, че е получила заплахи, след като е написала статия за тази общност. По време на интервюто журналистката не показва лицето си пред камерата.
Учението на сциентологията изглежда на пръв поглед безобидно – обещава на човека личностно израстване, свобода от вътрешни блокажи и постигане на „по-високи нива на съзнание“. То използва терминология, която звучи модерно и психологически, но реално е изградено върху смесица от фантастични идеи на Хъбард и твърди правила за йерархична подчиненост. Членовете минават през курсове и „одитинг“ – процес, в който човек изповядва преживявания и мисли, а информацията се записва и остава в ръцете на организацията. Тази практика е една от най-критикуваните, защото отваря възможност за злоупотреба и зависимост.
Интересен факт е, че нерядко сциентологията привлича хора, които на пръв поглед изглеждат семпли в своя интелектуален капацитет и културен хоризонт, но са изключително амбициозни и жадни за власт и признание. За тях възможността да бъдат част от учение, което се свързва с имена на световноизвестни личности и холивудски звезди, действа като своеобразен катализатор на самочувствието им. Чрез тази връзка те се стремят да изглеждат по-значими, по-влиятелни и дори по-интелигентни в очите на обществото, отколкото всъщност са.
Сциентологията умело използва т.нар. „звезден фактор“ като инструмент за влияние. През годините именно публичните лица – Том Круз, Джон Траволта, Кирсти Али и други – са превърнати в живи рекламни лица на движението. Техният успех, богатство и слава са използвани като примамка за хора, които нямат същите качества или постижения, но копнеят за признание. В резултат, амбициозни, но посредствени личности виждат в сциентологията възможност да се наредят в редиците на „избраните“ и да получат ореол на величие, който иначе никога не биха постигнали.
Този механизъм е особено опасен, защото в комбинация с жаждата за лидерство и контрол, сциентологията може да превърне сравнително обикновени хора в носители на огромна власт и влияние. Те започват да черпят авторитет не от собствените си качества или знания, а от илюзорната връзка със световни знаменитости и с глобална мрежа, която е известна повече със скандалите и манипулативните си практики, отколкото с реални духовни постижения. Така се изгражда фалшива аура на значимост, която лесно омагьосва тълпите и ги тласка към подчинение, без те да осъзнават, че всъщност следват човек, който просто умело се възползва от чужд блясък.
Къде се крие опасността? Най-напред в това, че сциентологията не е просто религиозно движение, а система за контрол. Тя учи своите последователи да се подчиняват на строга структура, да приемат безусловно авторитета на лидерите и да спират да мислят критично. В много страни се говори за огромни финансови разходи, които членовете правят за курсове, книги и обучение. Някои семейства губят всичко в името на „прогреса“ си в сциентологията.
За една държава подобна организация може да бъде проблем по няколко линии. Първо – националната сигурност. Когато големи групи хора започнат да се подчиняват на външна структура, чиято централа е в чужбина и чиито методи не подлежат на контрол, държавата губи способността да защитава своите граждани. Второ – демокрацията. Секти като тази често насърчават култ към личността и отричат свободната мисъл. В общества, в които и без това има дефицит на критично мислене, това може да се превърне в мощен инструмент за манипулация. Трето – социалната тъкан. Хората, попаднали под такова влияние, често се отчуждават от близките си, от общността и се превръщат в сляпо следващи фигури.
Не е случайно, че много наблюдатели свързват сциентологията с други прояви на сектантско влияние, включително в политиката. В България през последните години се появяват партии и движения, в които култът към личността на лидера изглежда по-силен от всякакви идеи и програми. Макар да няма официални доказателства за директна връзка със сциентологията, в публичното пространство се появяват сведения, че около структури, свързани с тези политически субекти, са организирани курсове и тренинги, близки по съдържание до сциентоложките. Дали това е пряка връзка или просто сходство по методика – трудно е да се каже. Но факт е, че е налице феномен, който обществото ни рядко е виждало – фанатично обожествяване на лидер, при което критичното мислене се заменя с пълна преданост.
И тук се крие най-голямата опасност. Не е толкова важно как ще се нарича движението – сциентология, политическа партия или школа за успех. Важно е как действа: дали стимулира свободата на мисълта или я подменя с готови отговори, дали учи хората да задават въпроси или ги насърчава да следват един човек безусловно. Историята многократно е показвала, че когато обществата позволят на култове към личности да вземат връх, последствията са тежки – от загуба на демократични права до национални катастрофи.
Заключението е ясно: сциентологията и подобни на нея движения са опасни не защото носят странни идеи, а защото системно подкопават основата на човешката свобода – способността да мислиш самостоятелно. И ако една държава не защити тази способност, ако хората се оставят да бъдат „омагьосани“, тогава заплахата не е просто духовна или културна – тя е заплаха за самия суверенитет и бъдеще на нацията.
Много често споменаван цитат на основателя на сциентологията е „Ако искаш да станеш богат, основи религия!“. Няма запис, няма публикация на Хъбард, където той официално да е казал тези думи. Въпреки това свидетелства на негови съвременници и близки говорят, че той е изразявал подобни мисли още преди да създаде религията си. Писателят Л. Спрейг де Кемп твърди, че Хъбард и казал това през 1940 г. на среща на научнофантастични писатели в САЩ. Друг негов познат Сам Московиц също разказва, че Хъбард често е споменавал подобни реплики. Вестник Time през 1991 г. цитира хора, които твърдят, че Хъбард им е казвал много често това в неформални разговори.
Доказан ли е този цитат! Определено НЕ! Но пасва много добре на последвалите действия. За сциентологията е изключително важно да отрича този цитат, защото хвърля сянка върху цялата им религиозна и интелектуална претенция. Превръща я в бизнес проект с не особено чисти намерения и цели.
Реално в началото Хъбард е бил писател на евтина фантастика и се е издържал трудно. Той създава „Дианетика“ през 1950 г., а по-късно прехвърля учението в рамките на религията, за да получи данъчни облекчения и по-голямо влияние.
Това последното като част от темата, беше само между другото, но определено става за заключение и повод за определени размисли и изводи.
ОБРАЗЪТ НА „СПАСИТЕЛЯ“ МЕЖДУ МИТОВЕТЕ И РЕАЛНОСТТА




