Всеки от нас е виждал как българи помагат на българи – събират пари за болно дете, даряват храна на старчески дом, купуват учебници за училище или техника за болница. Това е красива традиция в нашата страна, която съществува от векове. Днес обаче, много от тези добри дела се превръщат в храна за корупцията. Защо се случва това? Защото нямаме ясен и строг закон, който да пази даренията.
КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ ДАРЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ КЪМ ДНЕШНА ДАТА?
В момента няма отделен Закон за дарителството. Правилата са разпръснати в няколко други закона:
– Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) – за фондации и сдружения.
– Данъчният кодекс, който дава данъчни облекчения на дарителите.
– Законът за счетоводството и правилата за бюджетни организации (като училища, болници, общини).
– Различни наредби на министерства.
Това означава, че няма единни ясни правила как точно да се отчита всяко дарение, как да се проверява, къде отиват парите, кой контролира и какво става при злоупотреба. Всичко е разхвърляно, неясно и много лесно за заобикаляне. Точно затова имаме нужда от специализиран Закон за дарителството – един документ, който да сложи ред и да защити както дарителите, така и хората, които трябва да получат помощта.
ЗАЩО ТОВА Е ГОЛЯМ АНТИКОРУПЦИОНЕН ПРОБЛЕМ?
В България корупцията е навсякъде – в училища, болници, общини, социални домове и дори в помощи за бедни и болни. Даренията са особено лесна мишена, защото:
– Много пари идват в брой или без строга проверка.
– Административни ръководители, кметове или шефове на организации решават сами какво да правят с тях.
– Няма задължителна публична отчетност и дарителят много рядко вижда къде точно е отишло неговото дарение.
– Контролът е слаб или най-често тотално липсва.
Представете си как някой дарява пари за ремонт някъде. Вместо да се купят материали, парите отиват в джоба на корумпирани административни ръководители или за приятелски фирми на завишени цени. Същото се случва в болници. Дарени лекарства и апарати изчезват. В общините кампании за бедни събират хиляди, а резултатът е нулев. Такива истории чуваме често, а наказани почти няма.
Корупцията с дарения не е само кражба на пари. Тя убива доверието. Хората виждат, че доброто им се краде, и спират да дават. А това удря най-слабите – болните, децата, възрастните.
КАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НОВИЯТ ЗАКОН?
Не е нужно да е сложен. Трябва да включва:
– Задължително отчитане на всяко дарение (сума, какво е дарено, кога и за какво).
– Публичен регистър, в който всеки да може да провери.
– Ясни правила за банкови преводи и забрана на големи суми в брой.
– Независими проверки и тежки наказания при злоупотреба.
– Защита на добросъвестните дарители.
Така ще спрем черните каси и ще върнем доверието в дарителството.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ВРЕДА ОТ СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ И ЛИПСАНА СТРОГ КОНТРОЛ
Не бива да пренебрегваме един много важен факт. Поради многото разкрити случаи на злоупотреби с дарения, в България се наблюдава отлив от дарителството. Хората се уморяват да дават от сърце, а после да виждат как парите им изчезват в дълбоките джобове на корумпета. Това е най-голямата щета от липсата на строга законова уредба.
Дарителството има стари и красиви традиции в България още от времето на Възраждането, когато богати българи са строили училища и църкви. Днес трябва да го защитим, за да помага наистина на нуждаещите се, а не да пълни джобовете на корумпирани хора. Отдавна е време в Народното събрание и правителството да се замислят относно Закон за дарителството. Към днешна дата нуждата от него е остра. Не бива да спираме доброто, а да го опазим чисто.
