Защо през последните години все повече хора се чувстват изморени още преди да е започнал денят?
Сутрин е. Алармата звъни, отваряме очи и още преди да сме станали от леглото, ръката почти автоматично посяга към телефона. Поглеждаме колко е часът, но рядко спираме дотам. Едно съобщение, после Facebook, няколко заглавия от новините, времето, някой изпратил клип, друг се скарал с някого, трети предупреждава за поредната катастрофа, война, криза или скандал. Още не сме изпили първото кафе, а през главата ни вече са минали десетки чужди проблеми. И тогава идва странното усещане – денят още не е започнал, а ние вече сме уморени.
Все повече хора казват, че се чувстват така. Стават сутрин след седем или осем часа сън, но вместо отпочинали се събуждат без желание за нищо. Кафето вече не е удоволствие, а сякаш средство за привеждане в работно състояние. През деня трудно се съсредоточават, вечер нямат сили, а когато най-после дойде време за почивка, отново вземат телефона.
Разбира се, умората може да има много причини и част от тях са медицински. Продължителната или необяснима умора не трябва автоматично да се обяснява със стрес, възраст или телефон. Тя може да бъде свързана със здравословен проблем и когато е постоянна, силна или необичайна, разумното решение е консултация с лекар. Но има и друга умора. Тя не идва непременно от това, че сме носили тежко, копали сме градината или сме работили дванадесет часа. Това е умората от постоянното напрежение и от огромното количество информация, което минава през нас всеки ден.
Само допреди няколко десетилетия човек научаваше новините сутрин от вестника, по радиото или вечер от телевизионната емисия. Между две емисии светът продължаваше да съществува, но ние не получавахме съобщение за всяко събитие в момента, в който се случи. Ако някой приятел беше на почивка, виждахме снимките му, когато се върне. Ако колега имаше проблем, научавахме за него на следващия ден. Днес целият свят живее в джоба ни и настоява за вниманието ни почти непрекъснато.
Телефонът звъни, Messenger светва, Viber напомня, Facebook предлага нещо уж интересно, електронната поща пристига. Някой е публикувал снимка, друг е написал коментар, трети ни е отбелязал. Новинарските сайтове изпращат извънредно съобщение, а след минута идва друго. Поотделно всяко от тези неща изглежда дребно. Събрани заедно обаче, те означават, че вниманието ни непрекъснато прескача от едно към друго. Дори когато физически седим на дивана и уж почиваме, главата ни продължава да работи.
Особено място в това ежедневие заемат лошите новини. Те винаги са привличали вниманието, но никога досега човек не е имал възможност да ги получава непрекъснато от сутрин до вечер. Война, убийство, катастрофа, политически скандал, природно бедствие, измама, болест – прочитаме едното, плъзваме пръста и следва следващото. Дори има дума за навика непрекъснато да превъртаме и да търсим още тревожни новини – „doomscrolling“. Проблемът е, че човек често го прави именно когато вече е притеснен. Иска да разбере какво става, да получи още информация и така да се успокои, а вместо това намира още десет причини да се тревожи.
Преди проблемите ни най-често бяха нашите собствени и тези на хората около нас. Днес към тях добавяме проблемите на целия свят. Знаем какво се е случило на другия край на планетата преди пет минути. Знаем кой политик какво е казал, кой известен човек се е развел, къде има пожар и какво предвижда някой анализатор за икономиката след шест месеца. Огромна част от тази информация не можем да използваме и върху събитията не можем да повлияем, но мозъкът ни все пак трябва да я приеме, да я прецени и да реши дали представлява опасност или не.
Към това се добавя още нещо – усещането, че всички останали живеят по-добре от нас. Отваряме социалната мрежа и някой е на море. Друг показва новата си кола. Трети празнува в ресторант. Четвърти е публикувал прекрасна семейна снимка. Почти никой не снима момента, в който не може да плати сметката за ток, когато се кара със съпруга си или когато седи уморен в кухнята и се чуди как ще изкара месеца.
Така започваме да сравняваме собственото си истинско ежедневие с подбраните най-хубави моменти от живота на другите. И понякога, без дори да го осъзнаваме, започваме да си задаваме въпроса: „Защо при всички всичко е наред, а само аз се боря?“ Само че при всички, всичко не е наред. Просто трудните моменти рядко попадат във Facebook.
Има и още една голяма промяна – изчезна скуката. Звучи странно, защото цял живот сме приемали скуката като нещо неприятно. Но помислете кога за последно сте чакали някого десет минути, без да извадите телефона. Кога сте пътували в автобуса и просто сте гледали през прозореца? Кога сте изпили кафето си, без едновременно да четете нещо?
Преди такива малки празни пространства съществуваха през целия ден. Чакахме на спирката, стояхме на опашка, пътувахме, седяхме на пейка и през тези няколко минути не се случваше нищо. Днес всяка свободна минута може да бъде запълнена с информация и обикновено точно това правим.
Накрая идва вечерта. Уморени сме и решаваме да си починем. Лягаме на дивана с телефона – един клип, втори, трети, после малко Facebook, после новините и отново социалните мрежи. В един момент поглеждаме часовника и откриваме, че е минал час и половина. Тялото е лежало, но въпросът е дали действително сме почивали.
Световната здравна организация препоръчва ограничаване на електронните устройства преди сън и посочва достатъчния сън, движението, контактите с близки хора и ограничаването на прекомерното следене на новини като част от добрите навици за справяне със стреса. Това не означава да изхвърлим телефоните и да се върнем в миналия век. Технологиите ни дават невероятни възможности. Можем за секунди да разговаряме с човек на другия край на света, да намерим информация, за която някога трябваше да ходим до библиотека, да платим сметка от дивана или да видим внуците си, когато са на стотици километри.
Проблемът не е в телефона, а започва тогава, когато той престане да бъде инструмент, който използваме, и постепенно се превърне в нещо, което определя как използваме времето си. Може би затова си струва поне понякога да си върнем малките моменти на тишина. Да изпием едно кафе, без да четем новини, да излезем на разходка, без постоянно да проверяваме телефона, да поговорим с човек, без през две минути да поглеждаме екрана и да си позволим да не знаем веднага всичко, което се е случило по света. Светът няма да спре, ако не го наблюдаваме половин час.
А ако сутрин се събуждаме уморени, може би преди да посегнем към телефона, си струва да отворим прозореца, да погледнем навън и да оставим деня да започне първо с нашия собствен живот. Защото понякога почивката не означава просто да не работим. Понякога означава за малко да оставим света да продължи без нас.
