Етикет: партия

 Как тръгваш от мрежовия маркетинг и стигаш до парламента? Никак! Каквото и да си мислиш, където и да се намираш! Просто си стигнал до някакви временни висоти не заради твои качества и стратегии, а защото си имал късмет да си намериш кой да те изтегли до там. Изкачването на буксир чрез изтегляне може да проработи един, два пъти. След това не се намират желаещи да теглят мъртъв и неперспективен товар. В търговията и бизнеса има модели, които работят добре и са ефективни. Станали са класика.  В мрежовият маркетинг хората се обучават да убеждават клиенти за покупка или присъединяване към бизнеса. Помагат при търсене на хора, които да инвестират. Разбира се, ако си заслужава! Техниките са ясни – емоционално въздействие („Този крем ще те направи красива!“), личен пример („Аз печеля … лева на

Политиката не е бизнес. Това трябва да е очевидно, но все по-често виждаме как хора, израснали в света на схемите и мрежовия маркетинг се прокрадват към управлението на държавата и я третират като стартиращо предприятие. И проблемът не е в амбицията или целите. Проблемът е, че бизнес логиката убива демокрацията и малкото останало човешко в политиката. Когато политиката се сведе до тактики от търговията и продажбите, а избирателят се третира като клиент резултатът може да бъде само един – манипулация с еднодневни обещания и институции превърнати в личен бизнес инструмент. Резултатът от това е предсказуем – крах на доверието, разпад на институциите и общество, което след първия емоционален подем губи вяра във всякаква промяна. Това не е теория. Това е рецепта, която се тества към момен...

Някъде между Ботев, епохата на Възраждането и поредния политически проект от днешния ден, народът ни роди нов герой – партийният ултрас. Този феномен на „ясната мисъл“ не чете програми (когато ги има естествено), не задава въпроси, не обича да мисли – той вярва сляпо. И не просто вярва, а обожава! Вожда, разбира се или вождесата … Може и двете в комплект. Тука, на тази територия лидерите не се избират – те се възнасят в небесата на великата непогрешимост. А около тях се оформя свитата – твърдото ядро, в което единствено по-твърдо от позицията им е чугунената убеденост, че мисълта е вредна и е излишен лукс. Партийните ултраси са като Пилат Понтийски (за който знае за кой иде реч), само че без въпроси. Те са онези, които кимат, когато вожда дрънка врели-некипели, ръкопляскат, когато се пр

Най-трудно е на тези, които не отиват да търсят в една партия спасител и да се влюбят до полуда в него. Да му прощават всяка грешка и търсят за нея дълбокомислени оправдания. Да го качат на пиедестал, който не отговаря нито на неговите качества, нито на неговите намерения. Да бъдат крайно необходим, но безмислен пълнеж. Най-трудно е на просветените, целеустремените, виждащите и мислещите. На тези които знаят какво искат и с какво не биха се примирили. За тези, които са направили част от живота си една идея и една кауза и не прощават грешките, които я затриват. Не споменаваме службогонците. Те ще се примиряват с всичко. Целите им са други, а понякога и мозъчното съдържимо. Дори много често! Високомерие? Определено, но не точно. Но има за какво! По-скоро е осъзнаване. Осъзнаване, че не