Как тръгваш от мрежовия маркетинг и стигаш до парламента? Никак! Каквото и да си мислиш, където и да се намираш! Просто си стигнал до някакви временни висоти не заради твои качества и стратегии, а защото си имал късмет да си намериш кой да те изтегли до там. Изкачването на буксир чрез изтегляне може да проработи един, два пъти. След това не се намират желаещи да теглят мъртъв и неперспективен товар.
В търговията и бизнеса има модели, които работят добре и са ефективни. Станали са класика. В мрежовият маркетинг хората се обучават да убеждават клиенти за покупка или присъединяване към бизнеса. Помагат при търсене на хора, които да инвестират. Разбира се, ако си заслужава! Техниките са ясни – емоционално въздействие („Този крем ще те направи красива!“), личен пример („Аз печеля … лева на месец, можеш и ти!“), натиск („Ако не се присъединиш сега, ще загубиш шанса!“). В бизнеса това е нормално – всеки иска да продаде. Но в политиката? Там тези методи са като да пъхнеш спортен двигател в трактор – може да тръгне по-бързо, но после ще се разпадне. Тракторът е предназначен да оре на нивата, а не да участва във Формула 1.
Какво работи в бизнеса, но не и в политиката? Напористото вербуване на членове в бизнеса ще ти осигури купувачи, от които ще спечелиш. В политиката само с обещания без интелектуално и програмно покритие ще си докараш търсачи на чудеса, които много бързо се разочароват и се разотиват, когато видят, че чудесата не се случват. Тези с идеите, целите и капацитета много бързо схващат празнината. Резултатът е известен брой членове, но малко от тях мозъци. В бизнеса клиентът купува нещо и ако не му хареса не повтаря. Това е едно от общите неща между политика и бизнес. И когато единственото, което можеш да продадеш са фалшиви обещания, празни думи и бизнес реклами, краят е бърз и трагичен. Няколко години в общия ход на историята са само миг. След това – забрава и преминаване в раздела на неуспешните лоши примери. Когато балонът се спука обаче, избирателите губят доверие не само в политическия балон, но и в цялата система. В това е проблемът. Резултатът – все повече разочаровани, обезверени и нежелаещи да гласуват.
В шишкебапа от бизнес и политика, обикновено гледаш да защитиш бизнеса и инвестициите. Това е приоритет. Обществените проблеми остават на втори план. Абсолютно нормално е. Отнася се за напълно здравословен егоизъм и инстинкт за оцеляване, но….Здравословен за кого? Когато политиката функционира като бизнес схема на първо място се мисли за личната печалба, а не за държавния и обществен интерес. Примерите (и то скандални) изникват всеки ден. Историите около Южен поток, договорът с „Боташ“, аферата „Ларгото“ и какви ли не още афери си битуват в общественото пространство и всеки ден се обогатяват с нови примери. Резултатът отново е, че все по-малко избиратели тръгват към изборните секции. И нека не се лъжем! Ако един политик е и бизнесмен, повече от ясно е какво ще избере, ако това се наложи. И ето ти я и корупцията! Ето го и отслабването на държавата!
Вярно, че бизнесът купува политици и това не е тайна за никого. От друга страна когато пътят съвсем се скъси и разстоянието изчезне, нещата навлизат в територията на съвсем пряката корупция и обслужване на бизнес интереси и задачи.
Когато една партия е изградена не като традиционна политическа структура, а по модела на мулти-левъл маркетинга логично се развива също като козметичните и застрахователни бизнеси. Всеки нов поддръжник е едновременно клиент, продавач и вербовчик, а в политическият случай – и избирател, и агитатор, и кандидат. По принцип лошо няма, но от там идва и бизнес-жаргонът, празното говорене и корпоративната поза на всички „активисти“, които повече приличат на брокери, отколкото на идеолози. Говорене, при което винаги става въпрос за бизнес по един или друг начин. Резултатът – нов хибрид между политическа структура и маркетингова пирамида. Лидерите на такива структури обикновено презентират политиката и си я представят за себе си като услуга или стока, която могат да продават на обществото и действат точно по тези пътища и методи. Друг е въпросът за наличието на политически управленски умения и стратегическа визия, които са тотално различни от същите понятия изискуеми в бизнеса. При липсата им накрая няма друг вариант, освен да се възползваш от популизма. Той е този, който запълва такива празнини.
Времето е най-добрият съдник и регулатор на такива процеси. Хора, които са обучавани и са добри в продаването го правят успешно. Независимо какво продават го правят добре и професионално. Няма значение дали обектът на продажба са стоки или повърхностни идеи и надежди. За известно време това е много успешен похват и модел. В политиката обаче има не само бърза печалба. Минава време и хората осъзнават, че нещата стоят някак безсмислено. Нищо полезно не се случва в политически смисъл и липсата на компетентност и политическа култура става ярко видима. Политическият мрежов маркетинг може да създаде привлекателни обещания, но когато не са подкрепени от знания и реални действия и няма реални резултати, ефектът неизбежно избледнява. Времето и реалността са най-силният тест за такива модели – когато хората започнат да виждат липсата на резултати, ентусиазмът постепенно угасва.
Когато политиката се смесва с бизнеса много хора не забелязват първоначалните проблеми. Представя им се привлекателен, добре опакован образ с прекрасен търговски вид и ярка панделка отгоре в прибавка. Не всеки има времето или знанието да задълбае в механизмите зад кулисите. Най-често няма и желание за това. За съжаление масовата осведоменост не идва бързо. Необходими са сериозни кризи и провали, за да могат хората да осъзнаят реалността зад фасадата.
Реалността не е толкова видима и лесно достижима. В момента на първоначален подем и опиянението от него са безсмислени всякакви обяснения и разобличения. Няма смисъл! Точно тогава те играят отрицателна роля и усилват образа на „мъченици за каузата“. Вместо да покажат истината и тя да бъде приета, укрепват излишно позициите. Нищо, че кауза няма!
Емоционалното изнудване също е част от мрежовия бизнес и мулти-левъл маркетинга. В политическият му вид и приложение това са драматизмът, изграждането на мъченически образи, вопли за репресии и подкупи, евтини сериали от латиноамерикански и турски тип. Времето, обаче тече и това омръзва. Силата на емоционалното изнудване се губи от многобройните повторения и преиграване. Зрителите на тези драми рязко намаляват, както и тяхното въздействие. Повторението на едни и същи сериали доскучава и омръзва. Накрая времето решава, осъжда и слага край. То разкрива несъответствията между маркетинга и реалността.
Липсата на управленска компетентност в политически смисъл при бизнесмени, които навлизат в политиката води до решения, мотивирани повече от маркетингова стратегия, отколкото от реални обществени нужди. А тази стратегия не е приложима към политически системи. Докато икономическите системи могат да функционират чрез конкурентен натиск, обществените процеси изискват доста по-различна среда и модели на действие.
Дългосрочните последици от подобен подход са ясни – отслабване на институциите, намаляване на политическата компетентност и формиране на зависимости между управлението и частните икономически интереси. В политическата система няма място за мулти-левъл маркетинг. Управлението на обществото изисква знания, принципи и визия за бъдещето, а не търговски стратегии. Бъдеще за цял един народ, а не планиране изпълнението на продажбите.
ВАЛЕНТИНА МИЛОВА
