Събота сутрин е. Време за кафе – ритуал, който ни събира, събужда и понякога утешава. А днес, докато си сипваме от кафето, си сипваме и от онова познато усещане – че пак идват избори. Поредните. Нищо ново под слънцето, освен старите герои в нови костюми и още по-нови партии със стари физиономии. Познати лица, стари обещания и нови маски … Кафето горчи, но не толкова, колкото осъзнаването, че политическият сезон у нас вече не се брои в години, а в брой избирателни кампании. Свикнахме с извънредното положение не само по здравни причини, а и като политическа хронология – все сме пред нещо, което ще ни „спаси“, но все не се случва. Обещават ни промяна, а ние продължаваме да чакаме като на опашка за евтини домати – всички знаят, че няма да стигнат за всички. Спомняте ли си първите си избо...
Read More