Връщайки се назад във времето си даваме сметка, че 2020 година остана в паметта на хиляди българи като време на събуждане, гняв и надежда. Хиляди хора, включително и ние от БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ и СИСТЕМАТА НИ УБИВА излязохме по улици и площади с искане за справедливост, прозрачност, край на задкулисието и оставки и наказание на виновните. С нас на площада, където се изграждат най-верните и устойчиви приятелства беше и Андрей Вълчев. Минаха години и ние, и той минахме по различни пътища, преживяхме своите малки и големи драми и разочарования, заставахме на различни политически позиции, но никога не забравихме приятелството и бойното другарство изградено в дни на подем, надежди и разочарования. Времето на протестите и събитията след тях подложиха всички на изпитание – не само на идеите, но и на способността да останем верни на себе си. А когато улицата утихна, задкулисието заговори по-силно от всякога.
Не търсим сензации. Ще си поговорим човешки, като между приятели за онова, което ни събра по площадите, за разочарованията и уроците които те ни оставиха. Не с гняв, а с мъдрост, като не забравяме, че разговорът е между приятели и бойни другари. Не със злоба, а с вяра, че промяната не е загубена. Още повече, че Андрей ни каза от самото начало „Няма неудобни въпроси, надявам се и с отговорите да не се изложа“. И така:
Андрей, като човек излязъл на площада в 2020 г. с искане за промяна, какво почувства, когато видя как протестната енергия бе изтъргувана в задкулисието?
Няма да крия, че се почувствах и предаден, и продаден. Със сигурност разочарованието, все още е огромно, и едва ли само аз се чувствам така. Лично аз не споделям, че търговията бе в задкулисието. Най-нагло и пред всички се случи, което бе най-отвратителното.
Кога разбра, че в тези протести нещо не е както трябва – преди, по време или след събитията? И изобщо смяташ ли, че тогава имаше нещо, което „не е както трябва“? Имаше ли конкретен момент или личност, която ти „светна лампата, че нещата не са такива, каквито ги мислехме?
Убеден съм, че в началото мнозина имаха съмнения, дали протест е възможен, но никой не е предполагал, че тази енергия, с която най-накрая започна протеста е възможно да бъде употребена по този грозен начин. Вярно е, че всичко бе с онзи кипеж, в който имаше от всичко по много, но там имаше наистина много чисти хора с техните идеали и по този начин да се смачкат с калните ботуши на разни ментета, които гордо се накичиха с медали за протест … В момента, в който видях, че има хора, които се опитваха да опаковат протеста, които започнаха да се изживяват като последна инстанция и определят кой с какви каузи може да е на площада, кой на кого е или не е човек, когато започнаха да делят, когато приятели започнаха да ми показват доносниците на властта, които обвиняваха всеки в своите грехове и с лакти се опитваха да станат лидери на протеста .., тогава видях началото на края. Виждате, че и днес същите “герои” продължават с опитите си да “приватизират” всеки протест. Виждаме как са готови да задушат всяка инициатива, за да запазят само за себе си възможността за протест – едва ли само за мен е неприемливо тези фалшиви герои да са единствено възможните протестиращи, само те да са с гражданска чувствителност и кауза. Да, имаше хора, заради които на мнозина светнаха лампите – част от тях ще ги познаете и днес, включително в коментарите под това интервю. Просто вижте резултата от лидерството на тези “протестиращи” – където са се появили, веднага са успели да разгонят хора с каузи!
Какво стана с гражданския порив след като вече си част от системата -изгуби ли се или все още гори някъде под повърхността?
Мисля че не е загубен, нещо повече, за мен гражданският порив е задължителен за всеки, който се занимава с политика. Тези, които следят моето участие в политиката твърдят, че не съм поредното безчувствено зомби – това наистина ме задължава. Достатъчно много има, както в системата, така и сред “алтернативата”. Разбира се, има други, които винаги са в бяло и щедро раздават оценки – както се казва, всеки съди по себе си. За да съм честен, не знам дали съм част от системата, по-скоро разбрах смисъла на съветската класика “Свой сред чужди, чужд сред свои”. Бих искал да кажа следното: едва ли само в мен надеждата за демократична, правова държава гори, след като толкова много се заиграват и се надяват да предизвикат отново протест. Със съжаление виждам, че мнозина от нас вече сме изморени от предателства и фалшиви герои. Дано да имаме силата да ги преодолеем, в противен случай наистина сме изгубили порива!
Вярваш ли все още в гражданския натиск или системата и по-силна от всяко гражданско усилие?
Категорично вярвам в гражданския натиск, нещо повече – за мен той не бива да е алтернатива, а трябва да е част от политическата система – без участие на гражданите са възможни всички предателства, които се случват. Било от “политици”, било от “лидери” на протеста и дано не забравим този урок от протеста ни!
Какво означава за теб да бъдеш част от партия, която толкова много свои хора определят като „предала каузата и избирателите“?
Винаги е било предизвикателство да си социалист. Особено днес! Преди всичко, нека ясно да кажа, че моята партия в своите 134 г. е била наричана всякак. Често пъти основателно. Често пъти съвсем незаслужено. Предлагам да говорим конкретно по каузите, с внимание бих изслушал всяка критика, но нека да е конкретно! Коя кауза е предадена – на протеста ли? Мисля че ясно заявих своята позиция тогава, дори бях с партийно наказание и изключен за 1 г. по този повод. Продължих да членувам само и единствено в моята партия, въпреки очакванията на всички да бъда част от нова партия. Не го разбирам така – от партия в партия. Предпочитам да положа усилия, и да променя, да съм част от една модерна, европейска социалистическа партия. Виждате, че в последните месеци, макар и несигурно, но има опит за промяна. Предпочитам да дам шанс, отколкото да “троля” и критикувам, без да полагам усилия, дали съдържателно или само формално да предлагам нещо различно. Нека всеки, който бърза да сподели разочарованието си, да даде, поне за себе си честен отговор на въпроса, дадоха ли шанс! Днес, сега, на мен, на теб – не някога, не едно време, въпросът е за днес и сега, нали?
Много хора от лявото пространство днес казват, че се срамуват, че някога са гласували за БСП – как приемаш тези думи?
Със сигурност не е приятно, със сигурност боли, но да кажа, чене разбирам огорчението и разочарованието – означава да излъжа. Единственото, което мога да направя е със своите другари да покажа с действия, че заслужаваме да бъдем оценявани по нашите дела. Разбира се, най-лесно е всеки на общо основание да бъде обруган, особено в очакване на месията, на следващия, но, позволете да споделя една шега, която бе доста популярна на Позитано: ставаме все по-малко и все едни и същи – това важи и за гражданското ни общество, според мен. Всеки сам да прецени, дали важи само за социалистите или за всички ни като граждани.
Какво мисли един действащ политик като теб за гражданското общество? Ти си бил и от двете страни на тази действителност. Какво мислиш за границите и влиянието? Напоследък тези граници тотално се размиха. Партиите създават свои УЖ граждански организации, за да овладеят гражданския сектор и да имитират гражданска активност в своя полза и реклама. Смяташ ли, че това е опасно и неморално?
Когато един политик е бездействаш, то той с какво е полезен на обществото? Гражданското ни общество е възможно само там, където има граждани, които са в общност, нали? Според Вас, дали сме общност, дори самодоволно да приемем, че сме граждани? За мен има много какво да се направи, докато се осъзнаем, че сме граждани, които имат своите права, но и задължения към обществото. Някои казват на това солидарност, други емпатия, а за мен е безспорно, че гражданското общество не може да бъде изкуствено създаден аватар, който да е удобен за политици (било управляващи, било опозиция). Крайно време е политиците да осъзнаят своята отговорност към гражданското общество, както и гражданското общество да изисква, а когато има повод, и да поощрява. Тогава партиите ще спрат да виждат в гражданския сектор конкуренция – не само е опасно, но и е безумно политиците да се плашат от сянката си и с това да оправдават неморалните си действия по подмяна или опитомяване на гражданския сектор.
Кажи ни като човек, който към момента е част от системата – къде свършва идеализмът и започва политическата реалност?
Не знам. Всички сме част от системата, без значение дали ни харесва или не, дали имаме сила да го признаем или не. Идеалът е нещо индивидуално, за себе си, все още не съм открил тази граница, дори да звучи нахално – все още мечтая, въпреки политическата реалност.
Как би реагирал, ако утре започнат протести срещу управлението, на което индиректно си част – ще се върнеш ли на площада?
Преди всичко, нека да уточним протестът какъв ще е – израз на гражданска позиция или усилие на аватарите, за които вече стана въпрос и всеки може да познае, защото са водени от принципа “стани да седна”? При всяко положение, нямам притеснения да бъда на площада – или за да чуя протеста, или за да се противопоставя на ментета и аватари.
Коя е най-сериозната и голяма компромисна ситуация, в която се попадал? Как излезе от нея?
При гласуването на исканията за имунитети на народни представители. Един от много малкото народни представители съм, които са чели материалите към исканията на и.ф. главен прокурор да се свалят имунитетите на депутати от друга парламентарна група. Позицията на нашата парламентарна група бе да се гласува въздържал се. Обещах си, че при ново искане, няма да се съобразя с такава въздържала се позиция. За мен имунитетът не е покривало, зад което да се криеш. Особено като съм прочел материалите, бях убеден, че депутатите трябва да са без имунитет. Как излязох ли от тази ситуация? Решението на Конституционния съд ЦИК прекрати пълномощията ми като народен представител, така излязох 🙂
Ако утре излезеш от политиката какво ще вземеш със себе си като кауза, смисъл и развитие на способностите и опит, който си придобил?
Развитието на българската енергетика. Не само ядрената. Нужна ни е енергийна сигурност, като започнеш от източниците (АЕЦ, ВЕЦ, ФЕЦ, разбира се ТЕЦ), сигурност на електропреносната система, повишена ефективност на индустрията , определено това е тема, която може да ни обедини.
