Трагедията, която излезе наяве в село Ягода потресе цяла България. Невъобразими условия на живот, нечовешко отношение към хора с тежки увреждания, безмълвие от институциите и пълна липса на елементарен контрол. След като в медиите се появиха снимки и свидетелства за ужасяващото състояние на хората от частния хоспис последваха оправдания, заклинания и дежурното „нямало сигнал“. В същото време политиците и експертите бързаха да уверяват обществото, че случаят нямал връзка със ЗСУ (Закон за социалните услуги). Това, обаче категорично не е вярно. Напротив! Има директна и много плашеща връзка.
Законът за социалните услуги, приет въпреки яростната съпротива на граждански организации и някои партии отвори широко вратата за навлизане на частни доставчици в социалния сектор, при минимален или никакъв реален контрол. Отговорността на държавата се трансформира в наблюдение, насърчаване и регистриране, а социалната грижа бе пусната на свободния пазар. ЗСУ се превърна в бизнес план на частни лица, фондации и сдружения, които могат да получават средства и да предоставят социални услуги без ясно установени механизми за качествен мониторинг и реално носене на отговорност. Законът за социалните услуги прокара пазарната логика в грижата за хората в неравностойно положение.
Случаят в село Ягода не е грешка – той е естествен резултат от този модел. Когато социалната грижа се превърне в услуга по каталог, нуждаещият се в клиент, а доставчикът в недосегаем търгаш резултатът е именно такъв – хора държани като животни от тези, на които е поверена тяхната „подкрепа“.
ДА! Въпросните престъпници не са били регистрирани, но това е подробност. Именно ЗСУ вкара тази логика на отношение към хората в нужда. Държавата абдикира, а частникът стана недосегаем. Този закон замени принципа на държавната грижа и задължение към нуждаещите се с търговска логика. Искаме или не, истината е, че грижата се превърна в търговското понятие „услуга“, което се предоставя срещу заплащане. И няма значение, че заплащането е от държавата. Заплащането си е заплащане и е свързано с участието на финикийски знаци. Това се случва в паралелна реалност, в която качеството на тези услуги не се контролира и не подлежи на сериозно и отговорно оценяване. Поддръжниците на закона, които в повечето случаи имат много общо с паричната страна на услугите и са свързани по един или друг начин с нея твърдят, че частният сектор въвеждал „конкуренция и ефективност“. Грубо, но точно казано тази формулировка е пълна йезуитщина и оправдание за личен материален интерес. Точно, когато се водеше най-яростната битка срещу въвеждането на Закона за социалните услуги един от неговите изявени поддръжници беше бивша социална работничка притежаваща 7 (седем) източника на социална услуга и съответно нейното материално покритие. Всичко това доведе до масово отстъпление на държавата от отговорност. А когато нещо се обърка, вината се прехвърля между институциите, докато хората страдат и дори умират в ужасяващи условия, като в случая с хосписа в село Ягода. Без глас, без защита, без надежда за спасение!
В последните дни и не само в този случай се вижда страшната деградация на социалната работа и наяве излиза една професия с вързани със специален закон ръце. Социалните работници, които наистина милеят за хората са поставени в капан. Те се оказват между клиентите (хората в нужда), доставчиците (частните или общински структури) и една бюрократична машина, която ги задължава да пишат стратегии, да попълват документи и да отчитат дейности, вместо реално да помагат. Те често са под натиск – или да мълчат, или да си тръгнат. Съществува дори страх сред професионалистите да подадат сигнал срещу доставчик., защото нямат закрила и институционална подкрепа.
Кое е най-лошото? Вместо справедлив гняв и настояване за отговорност започва да се налага цинично безразличие. Свикваме. Примиряваме се. Ужасът става част от пейзажа, а хората които се нуждаят от грижа и подкрепа стават невидими. За това е много важно да кажем ясно: този случай не е изолиран. Ягода е симптом на болна социална система. Много важно да се разбере – време е за преразглеждане, а не прикриване и забрава. Необходима е спешна ревизия на Закона за социалните услуги. Не козметични поправки, а цялостен преглед на философията му! НЕОБХОДИМ Е НОВ ЗАКОН, който да задължи държавата да поеме отговорностите си. Частниците – особено когато работят с уязвими групи не трябва да бъдат оставяни без контрол. Там, където интересът клати феса няма място за сляпо доверие. А ние всички, обществото като цяло не бива да допуска повече такива случаи като този в Ягода. Не отново! Не още веднъж и не за пореден път! Закон, който на практика разрешава на всяко лице с регистрирано сдружение да поема грижата за хора с най-тежки увреждания, включително деца, без да е необходима да докаже, че има способност да го прави Е ВРЕДЕН И УБИВА.
СТАТИИ НА СЪЩАТА ТЕМАТИКА:
КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ, КОГАТО СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПАЗАР
ЗАБРАВЕНИТЕ – ХОРАТА С НАЙ-ТЕЖКИ УВРЕЖДАНИЯ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА В БЪЛГАРИЯ
