С много хора се познавам от протестите през 2020 година. Преди това сме се засичали в социалните мрежи и с взаимно уважение сме се интересували от позициите и сме обмисляли какво да се направи. Тогава – през 2020 година, поводите бяха оставка на Борисов и Гешев, както и ковид мерките, които ограничиха граждански права и свободи. Но това беше върха на айсберга. Преди това протестираха майките на деца с увреждания. Дълги месеци ги наблюдавахме как се борят за правото на децата си не само на достоен живот, но и изобщо на живот. В студ и мраз, в дъжд и пек, те стояха в палатки пред Триъгълника на властта. И всички се надяваха протестите да успеят.
И сега, през призмата на времето се чудим защо не успяхме? Протестите бяха масови, национални, във всеки град почти. В Пловдив се събирахме всеки ден, а имаше и четири-пет големи протеста с по няколко хиляди души. В София бяха десетки хиляди, особено първите дни. Помня още протестът в началото на септември, когато обгазиха мъжа ми и приятеля му, които бяха в предните редици пред Министерски съвет. Помня тогава шадравана пред Президентството как служеше на хората да си промиват очите от лютивите газове, с които ги пръскаха полицаите. Помня и ония с бради и татуировки, които се правеха на полицаи и жестоко пребиха няколко човека. А други блъскаха. Добре, толкова много енергия имаше. Защо не успяхме?
Отговорът го получих, когато влязох в политиката. И тогава все едно завесата се съдра пред очите ми. Видях целият театър, който се разиграва. Разбрах, че се подменя народният гняв и воля. Че едни хора добре заработват и забогатяват, просто като оглавяват протестите и ги насочват в безопасна посока.
В един момент на софийските протести хората започнаха да се делят. В единия ъгъл протестираха хора, пред които говореше Мая Манолова. В другия ъгъл говореше така нареченото Отровно трио, което не позволяваше хора от протеста да се доберат до микрофона. Отделно Възраждане си протестираха с техните знамена в друг ъгъл. Хората започнаха да се чудят какво става. Уж организаторите на протестите спокойно си говореха с полицаите, докато в същото време колеги на тези полицаи на 100 метра пребиваха протестиращи.
Тогава много млади хора дойдоха от чужбина с надежда да махнат мафията от властта. Бяха обгазени, пребити и излъгани. И се върнаха огорчени пак там – в чужбина, осъзнали, че в Родината им мафията е по-силна. Много от протестиращите продължихме, но след 200-ия ден се отказахме. Започнаха избори след избори. Организаторите на протестите добре канализираха и осребриха народния гняв и няколко пъти подред влязоха в парламента, докато народът не осъзна огромната лъжа.
Всеки, който е в политиката извън старите партии на статуквото, е тръгнал от протести и опозиция. И е свършил като удобна патерица, която е употребена и след това захвърлена. В политиката осъзнах, че много трудно може някой да се опази. Партии, които не са контролирани и лидери, които не са контролирани, не се пускат там. И не ми говорете за висока избирателна активност, при положение, че видяхте как се правят избори. Вашият глас няма значение, когато някоя лелка с химикал го зачерква и вместо него пише десет гласа на друга партия. А и да напомня, че в срамните времена в началото на демокрацията избирателната активност беше над 80 %, а на едни от първите парламентарни избори беше над 86 %. И нищо добро не произлезе от това.
Мафията е овладяла държавата, демократичните инструменти са загубили своята сила, ако изобщо някога са я имали. Лъжата стана все по-явна, а циркът в политиката – все по-отвращаващ.
Помните ли как ни убеждаваха организаторите, че протестите трябва да са мирни? И че вместо да пометем продажните политици, трябва да хвърляме яйца по сградите! Помните ли един мой колега, който носеше кори с яйца, за да замерва сградите на властта? Убеждаваха ни точно организаторите, че всичко ще се реши с избори. На които, разбира се, те ще участват и ще променят нещо. Промениха – за себе си.
Народът винаги е излъган, когато вярва на политиците и на такива, които по гърба му се изкатерват до удобните кресла на властта.
Днес още по-страшно стои въпросът: ние или мафията. Държавата е стигнала положение, когато вече почти нищо не работи нормално. Корупцията е ужасяваща. Законите не се спазват почти. Правосъдието е зациклило, още повече при безумните закони, които се гласуват от хора, които нищо не разбират от материята.
И е време да осъзнаем, че никога не трябва да позволяваме да бъдем лъгани. Властта я е страх от народа. Ако не беше така, нямаше да овладеят протестите и да ни лъжат.
Народът е сила. Остава да намерим интелектът и организацията, които да могат да доведат съпротивата до резултат.
ЕЛЕНА ГУНЧЕВА – ГРИВОВА
ДРУГИ СТАТИИ НА ЕЛЕНА ГУНЧЕВА:
ЛИПСАТА НА БЪДЕЩЕ ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ
РАЗДЕЛЕНИЕТО В ОБЩЕСТВОТО ВОДИ ДО БЕЗДЕЙСТВИЕ
